Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнпроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 224 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по касационна жалба на П. Д. Г. от гр. В. против решение № 2169/04.10.2011г., постановено по адм. дело № 4201/2010г. по описа на Административен съд гр. В.. Наведени са доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се неговата отмяна.

Касационният ответник – Началника на Пето РУП – Златни пясъци към ОД на МВР – гр. В. не е изразил становище по касационната жалба и не се представлява.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като се запозна с фактите по делото, счита настоящата касационна жалба за подадена в срок съгласно чл. 211 от

АПК и от страна с правен интерес от оспорването и като такава е процесуално допустима. Същата се явява неоснователна по следните съображения:

Със заповед №71/16.12.2010 г. на началника на Пето РУП – Златни пясъци към ОД на МВР - Варна, оспорена пред Административен съд – Варна на касационния жалбоподател полицай П. Г., кат. Е- III ст.- мл. автоконтрольор в „Пътен контрол” към група „Охранителна полиция” е наложено дисциплинарно наказание „порицание”, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 5 и т. 11 от ППЗМВР за срок от една година.

Решаващият съд приема, че при издаване на заповедта са спазени материалноправните и процесуалноправни изисквания на закона. Приема, че жалбоподателят извършва дисциплинарно нарушение, за което се налага предвиденото в чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР наказание „порицание”.

При постановяване на решението първоинстанционният съд не...