Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против Решение № 374 от 30.11.2011 г. по адм. дело № 409/2011 г. от Административен съд Ямбол.В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна – Ф. Х. не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на Ф. Х. от с. К., е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1-6500/23976 от 13.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо получена от жалбоподателя, по подадено от него заявление за единно подпомагане за площ за 2009 г., сума в размер на 6272.60 лева.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, в съответната писмена форма, но при недоказано фактическо основание, в несъответствие с целта на закона и в несъответствие с процесуалните правила и материалните предпоставки за издаването му.

Решението е правилно и законосъобразно.Обосновани и съобразени със закона--чл. 59, ал. 2, т. 4 и чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК са изводите за фактическа необоснованост на оспорения административен акт и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 24, пар. 2 и чл. 28, пар. 1 от Регламент /ЕО/796/2004, на основни принципи по чл. 12 -13 от АПК и на разпоредбите на чл. 26, чл. 28, чл. 34-36 от АПК.Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не се съдържат, както правилно е приел решаващият съд. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание.Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е „длъжна да се съобрази".

В съдебното производство по оспорване на акта е установена липса на данни за неправомерно поведение от страна на жалбоподателя. Този факт води до извода, че спрямо него не може да се приеме, че е налице недължимо плащане. Изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане, е в резултат на действия на органите на Разплащателната агенция, за които земеделския производител не може да бъде отговорен. В тази насока не е основателно основното касационно възражение, в което се твърди, че за земеделски земи, които са недопустими за подпомагане, не е следвало въобще да се изплащат средства за подпомагане на земеделските производители. Съгласно чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията, задължението за възстановяване на недължимо изплатени субсидии не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган, и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител.

По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си бенефициента е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите.

Съгласно чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва да бъда последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28,

на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада

, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделския производител получава и копие

от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка възможността за подписване на доклада се предоставя преди

компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от ново представената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите.

След като не е извършила тези действия, ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. Това е било абсолютно необходимо, с оглед на факта, че през 2009 г. са били извършени две кръстосани проверки, които са установили, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане и едва третата проверка - ги обявява за недопустими. По този начин, административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, която е основание за отмяна на атакувания акт.

При така изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение №374 от 30.11.2011 г. по адм. дело №409/2011 г. от Административен съд Ямбол. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. Х./п/ Ж. П.

В.П.