Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на Д. И. И. от гр. Р. за отмяна на влязло в сила определение № 18 от 16.09.2013 г. по адм. д. № 440/2011 г. на Административен съд – Русе.

Искането за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 5 АПК, с доводи, че съдът не е конституирал молителката като заинтересована страна, което е нарушило правото й на участие в делото. Това си твърдение Иванова основава на факта, че тя е дъщеря на адресата (П. К. П.) на обжалваната в първоинстанционното производство заповед № РД-01/2752 от 13.09.2011 г. на кмета на община Р., издадена на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 3 ЗОбС.

Ответната страна - кметът на община Р., чрез процесуален представител юрк. Н. Гаджанова, с писмен отговор по касационната жалба оспорва същата. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд в настоящия състав, за да се произнесе, съобрази следното:

С определение № 18 от 16.09.2013 г. по адм. д. № 440/2011 г. на Административен съд – Русе, на основание чл. 159, т. 8 от АПК, е прекратено производството, което е било образувано по жалба на П. К. П. против Заповед № РД-01/2752 от 13.09.2011 г. на кмета на община Р., издадена на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 3 ЗОбС.

По отношение на допустимостта на искането настоящият съдебен състав съобрази, че разпоредбата на чл. 247 от АПК препраща към сроковете за отмяна, уредени в чл. 240 от същия кодекс. С. чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникване на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска – от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия член искането не може да бъде подадено по-късно...