Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. против решение № 4429 от 17.10.2011 г. по адм. дело № 1685/ 2011 г. на Административен съд София - град, с което жалбата му против решение изх. № РД - 04-17/ 11.02.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане за отказ да се предостави информация по заявление вх. № ЗД-94ДД/02/ 28.01.2011 г., е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като исканата информация е обществена и не са налице основания за отказ да му бъде предоставена. Моли да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на съдебния акт и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд София - град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона.

Аргументирано съдът приема, че оспореното решение на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с което е отказан достъп до исканата по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) информация, съгласно заявление вх. № ЗД - 94ДД /02/ 28.01.2011 г., е постановено в съответствие със закона. Решението е издадено от компетентния орган – изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане е орган на изпълнителната власт (чл. 19, ал. 4, т. 3 от Закона за администрацията във вр. с чл. 5, ал. 3 от Закона за социално подпомагане) и е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Ето защо доводите на жалбоподателя за некомпетентност на издателя са неоснователни. Спазени са и изискванията на чл. 38 от ЗДОИ – административният акт е в писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в текста, включително фактическите и правни основания за постановяване на решението.

Правилно е и заключението на съдебния състав, че отказът на органа, обективиран в решение изх. № РД- 04 – 17/ 11.02.2011 г., да предостави по заявлението на Дойчинов с вх. № РД - 94ДД /02/ 28.01.2011 г. информация, като му предостави копие от следните документи: направление № ЗД 21/ 37/ 03.09.2008 г. и изготвения на 05.09.2008 г. във връзка с него доклад – оценка на дъщерята на заявителя Г. Д.а Дойчинова; писмо изх. № ЗЗД-220/ 31.03.2006 г., справка по жалба вх. № 94ДД/ 576 от 30.12.2004 г. и писмо изх. № ЗЗД-19/07.01.2006 г., е постановен при спазване на изискванията на ЗДОИ. Исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от закона – не е свързана с обществения живот в Р. Б. и не може да формира мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Изброените в заявлението документи съдържат лични сведения за дъщерята на жалбоподателя, т. е. исканите сведения не са с обществен, а с частен характер. Ето защо като приема, че постановеният отказ е в съответствие с нормативните изисквания и на това основание отхвърля жалбата, съставът на Административен съд София - град постановява съдебен акт, който кореспондира със закона.

Законосъобразен е и извода на съда, че в случая редът на ЗДОИ за получаване на исканите сведения е неприложим. Докладите и становищата на съответната дирекция „Социално подпомагане” се изготвят в случаите на административно или съдебно производство, в което се засягат интересите на дете и задължително се предоставят на родителите съгласно чл. 21, ал. 1 т. 15 във връзка с чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗД). При наличие на специален ред за търсене и получаване на исканата информация редът по ЗДОИ не може да се приложи (чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ).

Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на закона. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 4429 от 17.10.2011 г. по адм. дело № 1685/2011 г. на Административен съд София - град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. М./п/ А. А. М.М.