Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие",чрез процесуалния представител юрк. И. З., против Решение 4554/24.10.2011 г., постановено по адм. дело № 9228/2010 г. на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № 01-РД/3407 от 09.11.2010г.,като преписката му е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона.

Релевира касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 29 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.,издадена от Министерството на земеделието и храните като сочи, че в конкретния случай максималният размер на общите допустими разходи, за които оспорващото дружество е кандидатствало, заедно с тези, за които не е кандидатствало, но са част от цялостния обект на инвестицията и без него той не може да бъде завършен и/или да функционира самостоятелно, са надхвърли левовата равностойност на 400 000 евро. По подробно изложени в касационната жалба съображения моли ВАС да отмени решението, като вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата против оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител.

Ответната страна по касационната жалба- " С.Т. С. рай" ЕООД, със седалище гр. М., чрез процесуалния си представител адвокат В. Д. и в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание пълномощникът поддържа становището си и претендира заплащане на разноски.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба.Сочи, че съдът обосновано е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 29 от 11 август 2008 г. на МЗХ, както че административният орган е нарушил и разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от нея, като не е уведомил кандидата за допуснати нередности при подаване на заявлението.Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на " С.Т. С. рай" ЕООД, гр. М., против заповед № 01-РД/3407 от 09.11.2010г г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с която на жалбоподателя е отказано финансиране по подадено заявление за подпомагане по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР) за проект, представляващ „Реконструкция и доизграждане на съществуващ хотел” с идентификационен номер 06/312/00488, с общи допустими разходи по проекта, за които кандидатства, в размер на 574 574, 25 лева.

От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът е установил, че дружеството-жалбоподател е подало на 30.04.2009 г заявление за подпомагане по Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., наричана само "Наредба № 29 от 2008 г.", за реконструкция и доизграждане на съществуващ хотел(л. 20 от делото).По относимите за случая факти посочил, че по извършени във връзка с това заявление проверки, в контролен лист от 23.09.2010г е прието съответствие с критериите за допустимост, че в работен лист е посочено, че за проекта не са установени изкуствено създадени условия за получаване на подкрепа в противоречие с целите на мярката и/или функционална несамостоятелност на кандидата, както и че в контролен лист за извършена проверка на място от 29.04.2010г. е посочено, че към момента на тази проверка активите съответстват на посочените в заявлението и бизнес – плана, а предвидените в последния инвестиции не са извършени. Съобразил, че в обобщен вид резултатите от проверките са изложени в отчет на съответствието от 23.09.2010г. (л. 447) и докладна записка /л. 449/, като финансирането на проекта е отказано по съображенията, посочени в т. 2 на заключенията от посочената дата, а именно: че общата сума на инвестицията за целия проект надхвърля максимално допустимата сума от 400 000 евро.Общата стойност на проекта е била изчислена от административния орган като сума от стойностите на три компонента, а именно: първо - съществуващият първи етаж на хотела със сутерен и оборудване към него, за които е прието, че са вложени 904 хил. лв.,второ - инвестиционни разходи за реконструкция и надстройка, за които не се кандидатства в размер на 140 696 лв. и трето - сумата по заявлението за подпомагане в размер на 574 574, 25 лв.Въз основа на сумата на тези три компонента, административният орган приел, че общата сума на инвестиция е в размер на 1 619 270, 25 лв., или 827 920 евро, т. е. надхвърля левовата равностойност на 400 000 евро. Посочил, че в издадената заповед, в частта й на колона четвърта/мотиви за отказ/ в табличен вид са описани посочените по-горе фактически основания (мотиви) за направения отказ от финансиране на подаденото заявление за подпомагане, и че заповедта е издадена с посочените в нея правни основания - чл. 20 т. 2 ЗПЗП, чл. 31, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 2 от Наредба № 29 от 2008 г.

Описаната фактическа обстановка не е била спорна между страните. Спорът е правен и е относно законосъобразността на издадената заповед, конкретно налице ли е правното основание за отказ за финасова помощ по чл. 8 ал. 2 от Наредба № 29 от 2008 г. Съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на това изискване и заявлението за подпомагане не е следвало да получи пълен отказ за финансиране.Изложил съображения, че логическото и систематично тълкуване на разпоредбата не води до формирания от административния орган извод, че под „обект на инвестицията” следва да се разбира общата сума на всички разходи, извършени от кандидата, в случая от дейността хотелиерство и че няма основание да се приеме, че смисълът на разпоредбата предполага стойността на притежаваното от кандидата имущество да се сумира към стойността на неговия проект, а тъкмо обратното - само проектът е обект на изследване и проучване за съответствие с изискванията на Наредбата, т.е. „обект на инвестицията” по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, е предметът на проекта, в случая - реконструкция и доизграждане на съществуващ хотел. Така обосновал извод, че стойността на целия хотел не може да бъде взета предвид при определяне стойността на инвестицията не само предвид липсата на законово основание за това, но и с оглед изричното условие, посочено в чл. 7, ал. 3 от Наредбата, че в случаите на проекти, включващи строително-монтажни работи, не се предоставя финансова помощ за дейности, извършени преди посещението на място по чл. 27, ал. 2, с изключение на разходите по чл. 23, ал. 1, т. 5, буква "а",т. е. консултантски възнаграждения. По аргумент и от нормите на чл. 17, ал. 1 и чл. 23, ал. 1, т. 1 от Наредбата съдът извел извод, че след като извършеното по-рано строителство е изрично поставено извън възможността за подпомагане, то не може да бъде включено в общата стойност на оценявания проект. По тези съображения кредитирал частично-само в частта относно експертните констатации, които съответстват изцяло на приетите по делото писмени доказателства и закона заключението по назначената експертиза/л. 702 от делото/,съответно не възприел изложените в него изводи, че при формиране на общата стойност на проекта следва да се включи стойността на съществуващата сграда.На тази база обосновал извод, че при разглеждането на проекта административният орган неправилно е приложил ограничението на чл. 8, ал. 2 от Наредбата - № 29/11.08.2008 г., като включил при определяне стойността на проекта първите два компонента, а без тях стойността на проекта е под 400 000 лв. и по този критерий той е допустим за подпомагане.Приел още, че административният орган нарушил и разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от Наредбата, като не е уведомил кандидата за допуснати нередности при подаване на заявлението. Извел краен правен извод, че заповедта е валидна, но незаконосъобразна, поради което я е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 АПК.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Наведеният довод в касационната жалба за наличие на правното основание на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 29 от 2008 г., е неоснователен. Според чл. 31 от нея в относимата редакция/ДВ, бр. 55 от 20 Юли 2010г.) изпълнителният директор на разплащателната агенция/ДФЗ-РА/ се произнася със заповед за одобрение или отхвърляне на заявлението за подпомагане, която подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В чл. 8, ал. 2 изрично е посочено, че максималният размер на общите допустими разходи, за които се кандидатства, заедно с тези, за които не се кандидатства, но са част от цялостния обект на инвестицията и без него той не може да бъде завършен и/или да функционира самостоятелно, не трябва да надхвърлят левовата равностойност на 400 000 евро.Описаните факти в мотивите на колона четири от заповедта не сочат на обстоятелства, установяващи посочената хипотеза, тъй като нормата изисква допустимите разходи, за които не се кандидатства, да са част от цялостния обект на инвестицията, а в случая той е само реконструкция и доизграждане на съществуващ хотел.Съображенията, изведени от общия закон, в случая ЗУТ не намират приложение, предвид обстоятелството, че обществените отношения, предмет на спора са уредени в специалните норми на тази наредба, и те дерогират общите.Изводът се налага от съвкупния анализ на разпоредбите на чл. 8, ал. 2 от посочената наредба и на чл. 7, ал. 3 от нея, определящ, че в случаите на проекти, включващи строително-монтажни работи, какъвто е настоящия случай, не се предоставя финансова помощ за дейности, извършени преди посещението.В случая, видно от контролен лист за извършена проверка на място от 29.04.2010г./ л. 440 от делото/ изрично е отразено, че към момента на тази проверка активите съответстват на посочените в заявлението и бизнес – плана, а предвидените в последния инвестиции не са извършени.

Неоснователен е доводът в касационната жалба, че обектът на инвестицията „включва и досега построеното”,което е „неделима част от хотела”, тъй като при положение, че извършеното по-рано строителство е изрично поставено извън възможността за подпомагане, то не може да бъде включено в общата стойност на оценявания проект.

Към съображенията, изложени в съдебното решение следва да се допълни, че горният извод, а именно че направените по-рано разходи са извън предмета на финансиране, следва от разрешение за строителство/л. 105 от делото/, нотариален акт за покупко-продажба на построената към 15.09.2008г. част от процесния хотел/л. 96 от делото/ , бизнес план / л. 34 от делото/ и пряко от съвкупния анализ на легалните дефиниции, дадени в Допълнителните разпоредби на същата наредба, а именно в § 1 т. 19, че "Проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР,и § 1 т. 29, че "Обособена част от инвестицията" е завършен етап на изпълнение на инвестицията, който е обособен и е доведен до самостоятелна степен на завършеност.

По тези съображения наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон, с основно твърдение, че съдът «бърка» понятията «проект» и инвестиция» е неоснователно.

Следващото наведено в тази връзка възражение в касационната жалба е също неоснователно. Противно на твърдяното в жалбата, в мотивите на обжалваното решение административният съд е извел обоснован извод за незаконосъобразност на заключението на административния орган, че кандидатът не отговаря на условията, необходими за получаване на финансова помощ. Обосновано съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в частта с правни изводи, а тази за фактическите обстоятелства е приел само в частта, съответстваща на доказателствата по делото и закона.

По отношение на другият довод-за незаконосъобразност на приетото от съда нарушение и на „останалите изисквания”,а именно за допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвид неизпълнено задължение за уведомяване на кандидата по чл. 27, ал. 4 от Наредбата следва да се посочи, че дори да е основателно, то не променя извода за незаконосъобразност на обжалваната заповед.

По тези съображения ВАС намира, че Административен съд София - град е осъществил обоснована преценка за незаконосъобразност и отмяна на оспорената заповед поради допуснати нарушения на материалния закон и правилно е върнал преписката със задължителни указания на административния орган.

По изложените съображения решението на съда като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 1 от АПК искането на процесуалния представител на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция е основателно и доказано, предвид приложения на л. 15 от делото договор за процесуално представителство, от който е видно, че договореното и заплатено възнаграждение за настоящата инстанция е 150 лв. Касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски на ответната страна в този размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 4554/24.10.2011 г., постановено по адм. дело № 9228/2010 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" с адрес гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 136, да заплати на "С.Т. С. рай" ЕООД, със седалище гр. М., и адрес гр. М., Главен път Е79, комплекс "Долче вита”,представлявано от управителя С. Т., разноски за защита пред настоящата инстанция в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Г. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Х./п/ Д. А.

Д.А.