Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Ч. ЧЛЕНОВЕ:Е. Д. К. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Георги Камбуровизслуша докладваното от председателяД. Ч. по адм. дело № 7556/2021
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ректора на Академията на Министерство на вътрешните работи (МВР) срещу решение №121/16.04.2021 г., постановено по адм. д. 349/2020 г. по описа на Административен съд-Смолян (АС-Смолян).
Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което оспорената заповед да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски.
Ответникът Д. М. оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Не претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение №121/16.04.2021 г., постановено по адм. д. № 349/2020 г. по описа на АС - Смолян е отменена Заповед № 4581з-1495/14.09.2020 г. на ВПД ректор на Академията на МВР, с която на осн. чл. 170, т. 1 във връзка с чл. 162, т. 4, чл. 166, ал. 1 и чл. 168, т. 4 от Правилника за устройство и дейността на Академията на МВР (ПУДАМВР) е наложено дисциплинарно наказание „отстраняване от Академията“ на курсанта Д. М. от II редовен бакалаварски курс на факултет „Полиция“ при Академията на МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание.
Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно.
Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд като последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Правилно административният съд е установил, че в мотивите на оспорената заповед липсва точно описание на вмененото дисциплинарно нарушение, извършено от курсанта Д. М., II редовен бакалаварски курс на факултета „Полиция“ при Академията на МВР, при застъпване на смяната му като дежурен във времето между 02:00 ч. и 08:00 ч. на 28.08.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал.2 от ПУДАМВР дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; доказателствата, въз основа на които е установено нарушението; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. В оспорената пред първата инстанция заповед са описани поредица от действия, извършени от Милушев на 27.08.2020 срещу 28.08.2020 г., които представляват нарушение по чл.162, т.4 от ПУДАМВР, а именно: „неизпълнение или нарушаване на задълженията, свързани с дежурствата и охраната на академията“. Както правилно е приел АС-Смолян съд така описаните действия не представляват конкретизиране на деянието, за което курсанта е наказан с предвиденото най-тежко наказание „отстраняване от Академията“. Не става ясно за кое точно неизпълнение на задълженията съгласно установените правила в Академията на МВР, Милушев е бил наказан: 1. за това, че не е докладвал, че застъпва в смяната си на дежурен в 02:00 ч. на 28.08.2020 г.; 2. за това, че не е открит в 06:00 ч. на 28.08.2020 г. по време на дежурството си в дежурната стая и в стая № 616 на общежитие № 3; 3. за това, че стаята му била разхвърляна; 4. за това, че униформата му е намерена в стаята разхвърляна, а той не е бил там или за друго негово действие.
Съгласно чл. 167 от ПУДАМВР при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, последиците, обстоятелствата, при които е извършено, вината и цялостното поведение. За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. Дисциплинарно нарушение, извършено в срока на наложено дисциплинарно наказание, се санкционира със следващо по тежест наказание. Според чл. 168, т. 4 от ПУДАМВР отстраняване от Академията на МВР може да бъде наложено при извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание порицание. Безспорно е установено, че на Д. М. по време на обучението му в Академията на МВР са налагани дисциплинарни наказания, последното от които е „порицание“ за срок от една година - Заповед №4581з-1340/16.07.2020 г. Не е спорно обстоятелството, че извършените действия от курсанта по време на дежурството му на 27.08.2020 г. срещу 28.08.2020 г. са непосредствено месец след последното му наложено наказание, но липсата на яснота в мотивите на оспорената заповед относно точното описание на вменено нарушение на курсанта лишава лицето, чиято дисциплинарна отговорност е ангажирана, да разбере за какво точно нарушение е наказан и води до ограничаване правото му на защита. Липсата на конкретизация на санкционираното поведение възпрепятства и проверката относно спазването на материалния закон, защото не е възможно да се установи колко дисциплинарни нарушения са приети за установени от ректора на Академията на МВР и за кои от тях е наложено наказанието. Според чл. 5 от Инструкцията относно вътрешната охрана и носене на дежурство в общежитията на Академията на МВР, задълженията на дежурния по общежитие при осъществяване на охраната и пропускателния режим в общежитията са изчерпателно изброени, но от съдържанието на оспорената пред АС-Смолян заповед не става ясно кое от тези задължения не е изпълнено от курсанта Милушев и за кое от тях му е наложено наказанието. Трябва изрично да се посочи, че в събраните по делото доказателства (списъци на л. 81 и 82 от адм. д. 349/2020 г. по описа на АС-Смолян) сдаването и приемането на дежурствата на 27.08.2020 и 28.08.2020 г. са преминали без липси и при нормална обстановка. При тези фактически установявания и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, обосновано решаващият съд и е приел, че не е доказано извършването на конкретно дисциплинарно нарушение от Д. М., за което е определено наложеното наказание. Допълнително първоинстанционният съд е констатирал и нарушения в процедурата по инструктиране и встъпване в наряд на курсантите и служители на Академията в МВР участващи в разпоредените дежурства, включително и на Д. М. по повод обсъжданото дежурство. Въпреки изричните указания относно разпределението на доказателствената тежест по делото не са представени и приети книгите за инструктаж, от които би било възможно да се установят лицата от състава на наряда, времето и мястото на изпълнение на техните задължения, включително и фактите, относими към поведението на Д. М., посочени в заповедта за налагане на наказание.
Законосъобразно административния съд е приел за установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон и неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта.
С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение, е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК трябва да бъде оставено в сила.
Страните не претендират разноски, поради което независимо от изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №121/16.04.2021 г., постановено по адм. дело №349/2020 г. по описа на Административен съд - Смолян.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Донка Чакърова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емил Димитров
/п/ Камелия Стоянова