Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Националния институт за паметниците на културата (НИПК) срещу решение от 15.11.2006 г., постановено по адм. дело №2414/2003 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено негово писмо №9199/18.06.2003 г. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необосновано - отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът – Х. Н. П.ов, чрез проесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил писмо №9199/18.06.2003 г. на Директора на Националния институт за паметниците на културата, с което е върната жалба вх. №9199/16.06.2003 г. на Х. Н. П.ов срещу заповед №54/29.12.2002 година.

За да постанови съдебния акт съдът е приел, че не е установено заповед №54/29.12.2002 г. да е валидно връчена на адресата й, респективно на лице, поело задължение да предаде административния акт. Крайният извод на съда е, че писмо №9199/18.06.2003 г. на Директора на НИПК е незаконосъобразен административен акт.

Настоящата инстанция намира така постановеното решение за недопустимо.

С. З. №54/29.12.2002 г. на Директора на НИПК е прекратено служебното правоотношение с Х. Н. П.ов. Срещу тази заповед е депозирана жалба с вх.№9199/16.06.2003 г. С писмо №9199/18.06.2003 г. на Директора на НИПК, на основание чл. 40, ал. 1 от Закона за административното производство (ЗАП) е върната жалба вх.№9199/16.06.2003 година.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 37, ал. 1 от ЗАП, жалбата и протестът по съдебен ред се подават в четиринадесетдневен срок от съобщението по чл. 31, съответно от изтичането на срока по чл. 22 или чл. 29.

Подаването на жалба в срок е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно. Компетентен да прецени дали жалбата срещу конкретен административен акт е подадена в срока за неговото обжалване, и съответно е процесуално допустима или не, е единствено съдът.

На следващо място, чл. 2 от ЗАП предвижда, че индивидуални административни актове по смисъла на този закон са актовете, издавани от ръководители на ведомства, от кметовете на общините, от кметовете на кметства и на райони и от други органи на общинската изпълнителна власт, както и от други овластени за това органи, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказите за издаване на такива актове.

Изложеното налага извода, че писмо №9199/18.06.2003 г. на Директора на НИПК няма характер на индивидуален административен акт. Наличието на годен за обжалване административен акт е друга процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, при липсата на която подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане и съдебното производство прекратено.

По изложените съображения, Върховният административен съд, намира решението на СГС за недопустимо, макар не по изложените в касационната жалба доводи. Същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА

решение от 15.11.2006 г., постановено по адм. дело №2414/2003 г. по описа на Софийски градски съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ю. К./п/ И. Р.

И.Р.