Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П. ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАН. Д. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 7566 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на “Регина санитарни продукти“ ЕООД, с [ЕИК] гр. Благоевград, чрез процесуалния представител адв. Р. Н., срещу Решение № 548 от 29.03.2021 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по административно дело № 20207030700568 по описа за 2020г. С него е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22000116004679-091-001/ 01.10.2019 год., издаден съвместно от екип ревизори - А. М. - началник на сектор при ТД на НАП - София (възложил ревизията) и Б. М. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София (ръководител на ревизията), потвърден изцяло с Решение № 589/13.04.2020 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който на “Регина санитарни продукти“ ЕООД, с [ЕИК], гр. Благоевград при условията на уредената солидарна отговорност в чл. 177, ал. 1 ЗДДС, е определено задължение към бюджета в общ размер на 452 199. 17 лв., от които дължим ДДС в размер на 313 587. 86 и лихви на основание чл. 16, ал. 3 от ДОПК в размер на 138 611. 31 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че преценката на съда за кумулативното наличие на предпоставките по чл. 177 от ЗДДС е неправилна. Изложени са доводи срещу становището на съда, че солидарността по чл. 177 от ЗДДС може да се ангажира при наличието на неприключило и активно изпълнително производство на основния длъжник. Възразява се, че установените при ревизията обстоятелства и характера на отношенията между „Корола“ ЕООД и “Регина санитарни продукти“ ЕООД, с [ЕИК] гр. Благоевград не са достатъчни, за да доведат до ангажиране на солидарна отговорност за неплатени от доставчика задължения за ДДС. При тези и други подробни съображения моли за отмяна на оспорваното решение и постановяване на ново по същество, с което РА бъде отменен изцяло, както и присъждане на разноски по водене на делото за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация - директор на Дирекция на "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. К., оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, извърши преценка за допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е РА № Р-22000116004679-091-001/ 01.10.2019 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден изцяло с Решение № 589/13.04.2020 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който на “Регина санитарни продукти“ ЕООД, с [ЕИК], гр. Благоевград при условията на уредената солидарна отговорност в чл. 177, ал. 1 ЗДДС, е определено задължение към бюджета в общ размер на 452 199. 17 лв., от които дължим ДДС в размер на 313 587. 86 и лихви на основание чл. 16, ал. 3 от ДОПК в размер на 138 611. 31 лева. От фактическа страна съдът е приел, че чрез включването в дневниците за покупки „Регина санитарни продукти“ ЕООД, с [ЕИК], гр. Благоевград за периода 01.10.2013 год. до 31.05.2016 год. се е възползвало от правото на приспадане на данъчен кредит по 425 бр. фактури за покупка на санитарно-хигиенни продукти, издадени от „Корола“ ООД, с [ЕИК], гр. Благоевград, като „Корола“ ООД, не е внесъл задълженията във връзка с извършените доставки. Ревизиращият екип е установил, че срещу доставчика [Фирма 3] е образувано изпълнително дело № 52140000471/2014г. с общ размер на задълженията в размер на 2 010 228. 84 лв., от които главница 1 274 071. 58 лв. и лихва 735 955. 50 лв. Конкретно установените обстоятелства при ревизията установяват наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 177, ал. 1 и 2 ЗДДС - осъществени са доставки на услуги между регистрирани по ЗДДС субекти, начисленият от доставчика ДДС не е внесен; получателят на услугата е упражнил право на пълен данъчен кредит, като е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. За да мотивира изводите си, съдът се е позовал на данните от Търговския регистър, според които управителите на двете дружества - П. С. и И. С., са в роднинска връзка – майка и син, и живеят на един адрес. И. С. е бил пълномощник на дружеството – доставчик, като е упълномощен да отговаря за всички, свързани с дейността на дружеството документи, както и за счетоводната и юридическа документация, да подписва декларации, банкови документи и като цяло да действа като представител на дружеството. Според първоинстанционния съд последното сочи на извод за информираност от страна на упълномощителя П. С. и упълномощеното лице И. С. относно финансовото състояние, както на дружеството получател, така и на дружеството доставчик. Изложени са мотиви, че не съществува законова пречка да бъде реализирана отговорността на жалбоподателя за задълженията на неговия доставчик, независимо от неприключилото изпълнително производство по отношение на последния, предвид съдържащите се в ДОПК специални разпоредби по отношение на тези в ЗДДС. Решението е правилно.

Противно на твърденията в касационната жалба, административният съд не е допуснал нарушение на задължението си да изследва обективно фактите и да извърши проверка на констатациите на органите по приходите в РА и РД към него, обсъдени са всички относими към правния спор доказателства.

Отговорността по чл. 177 ЗДДС е предвиден в закона случай по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ДОПК, в който трето регистрирано лице има задължение за внасяне на данък върху добавената стойност на друго лице - платец на данъка. Кумулативните предпоставки за реализиране на отговорността са: лицето, чиято отговорност е ангажирана, е регистрирано по ЗДДС и притежава качеството получател по облагаема доставка; лицето е ползвало данъчен кредит, пряко или косвено свързан с доставката; дължимият ДДС не е внесен в бюджета като резултат за съответния период от доставчика като лице - платец на данъка, и лицето е знаело или е било длъжно да знае при условията на чл. 177, ал. 3 ЗДДС, че данъкът няма да бъде внесен.

Подробните възражения в касационната жалба, че чрез образуваното изпълнително дело срещу доставчика би се стигнало до евентуално погасяване на данъчното задължение, касаят бъдещо несигурно събитие, което не може да е аргумент срещу ангажирането на отговорността по чл.177 от ЗДДС. Безспорно е по делото, че и към настоящия момент дължимият ДДС не е внесен в бюджета като резултат за съответния период от доставчика като лице - платец на данъка. В този смисъл е и констатацията на първоинстанционния съд, че по делото не се ангажират доказателства установяващи осъществено от страна на „КОРОЛА“ ООД, погасяване на дължимите задължения към НАП във връзка с извършените доставки. Доказването на евентуално бъдещо успешно приключване на изпълнителното производство срещу длъжника не може да бъде предпоставка за отмяна на ревизионния акт на жалбоподателя в настоящото производство, поради което правилно първоинстанционния съд е обсъждал наличието на кумулативните предпоставки на фактическия състав за ангажиране отговорността по чл.177 от ЗДДС.

По възражението, че установените при ревизията свързаност и отношения между двете дружества, не могат да презумират знание за невнасяне на ДДС от страна на доставчика, следва да се отбележи следното: Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за наличие на субективния елемент от състава – знанието на ревизираното лице, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. В случая е явно, че се поддържа тезата, че е налице предварително знание от страна на РЛ по смисъла на чл. 177, ал. 2, пр. първо ЗДДС. Касационният съд намира, че доколкото за знанието следва да се изхожда от обективни критерии, то събраните в тази връзка доказателства като достатъчни и безпротиворечиви, са годни да създадат сигурно убеждение за истинността на горното фактическо твърдение. Изложеното по-горе, преценено в съвкупност, обосновава извод, възприет и от приходните органи, че действителните в конкретния казус отношения между двете търговски дружества надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставката, което съгласно и трайната практика на ВАС по сходни дела мотивира доказано наличие на предварително знание за ревизираното лице, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. По делото са събрани доказателства, според които правилно органите по приходите са приели, че се установяват взаимовръзки между двете дружества, с оглед на които може да се обоснове извод за наличие на знание в ревизираното лице, че данъкът по доставките няма да бъде платен от третото лице.

Независимо, че описаните от първоинстанционния съд обстоятелства не са въздигнати от закона в отделни хипотези за знание или задължение за знание, с оглед съвкупната преценка на доказателствата същите потвърждават по логичен път извода, че е по-вероятно данъкът да не бъде внесен, отколкото обратното.

Постановеното от Административен съд Благоевград решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и навременно искане на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и с оглед материалния интерес по делото на ответника се следват разноски в размер на 7 052 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 548 от 29.03.2021 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по административно дело № 20207030700568 по описа за 2020 г.

ОСЪЖДА “Регина санитарни продукти“ ЕООД с [ЕИК] гр. Благоевград да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 052. 00 лева /седем хиляди и петдесет и два/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. И. п/ СТАНИМИРА ДРУМЕВА