Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 60275 от 22.06.2021 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 2.11.2020 год. по в. гр. д. № 140/2020 год. на Монтанския окръжен съд в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, за да се провери неговата процесуална допустимост в обжалваното му част за поставянето в общ дял на общите части на сградата.

Касаторите П. С. Й., В. П. С. и М. П. С., представлявани от адвокат З. Г. - М., поддържат, че въззивното решение в тази му част е неправилно с оглед установената от заключението на вещото лице и представените доказателства възможност общите части на жилищната сграда да се разделят реално, като касаторите получат целия таван, като си изградят преградна стена на стълбището на кота 0, а ответниците - мазето. Искат отмяната му и вместо това се постанови друго в горния смисъл, като претендират и присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците по касация А. Г. О., С. Р. С. и В. Р. И.- К., представлявани от адвокат Вл. К., в писмения им отговор поддържат становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените в касационната жалба оплаквания, становищата на страните и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е извършена делбата между страните чрез разпределение на жилищните етажи на сградата, съгласно чл. 353 ГПК. Поставил е в общ дял на двете групи съделители по един от самостоятелните обекти в сградата, съобразявайки се с реалното ползване на етажите, допълнителните постройки и дворното място от всяка от тях, и е присъдил съответно суми за уравнение на дяловете. В общ дял на всички съделители е поставен поземления имот и общите части на жилищната сграда – стълбище, избени помещения и таван, при равни права, като ползването им е разпределено по 1/2 ид. ч. за всяка една от групите съделители.

С частта от въззивното решение за поставяне в реален дял на всяка една от двете групи съделители на самостоятелен обект в жилищната сграда – първи и втори жилищен етаж, в която то е влязло в сила като необжалвано, е създадена етажна собственост, при която собствениците на отделните етажи са собственици и на общите части на сградата. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС при сгради в режим на етажна собственост общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, …стълбите, площадките, покривите и др., които по естеството си или по предназначение служат за общо ползване, а съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС общите части не може да се делят. Законът има предвид именно забраната за делба на общите части между собствениците на отделните обекти в етажната собственост, какъвто е настоящият случай, за разлика от случаите, когато предмет на делба е отделен обект в етажната собственост, в които до делба се допуска и припадащата му се идеална част от земята и от другите общи части на сградата /напр. решение № 279 от 20.06.11 год. по гр. д. № 915/10 год. І г. о., решение № 309 от 18.11.11 год. по гр. д. № 215/11 год., ІІ г. о. на ВКС/.

С оглед на това доводът на касаторите за реална делба на общите части на сградата е неоснователен.

Въпросът относно делбата на дворното място не е висящ в настоящето производство, поради липса на касационна жалба в тази част. По аргумент от чл. 269 ГПК произнасянето по допустимостта е в рамките на обжалваната част, а именно – относно стълбището, избените помещения и тавана.

От установените по делото данни, а и липсват твърдения за обратното, същите представляват общи части в жилищната сграда, които обслужват отделните самостоятелни обекти в нея – двата жилищни етажа, поставени в реален дял на всяка от двете групи съделители. Съгласно разпоредбата на чл. 40 ЗС дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяване на етажната собственост. Тези дялове в идеални части принадлежат на всеки от обектите в сградата, те следват обекта, и тъй като по своя характер са обща по предназначение част те не могат да бъдат обект нито на прехвърлителна сделка, нито могат да бъдат придобивани по давност. Тъй като не са самостоятелни обекти на права, те не могат и да се поставят в дял при извършване на делбата. Поради това въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са поставени в общ дял на всички съделители общите части на сградата с идентификатор **** – стълбище, избени помещения и таван, при равни права между двете групи съделители, е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Тъй като вследствие разпределението при делбата на обособените в сградата самостоятелни жилищни етажи, всяка една от двете групи съделителите е придобила собствеността и на общите части, прилежащи и съответстващи на поставения й реален дял /етаж/, това имплицитно съдържащо се прехвърлително действие на делбата на съсобствения имот следва да намери отражение в диспозитива на съдебния акт. Тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия по определяне съотношението между стойността на реалните дялове към дяловете на всяка една от двете групи съделители в общите части на сградата в идеална част, съгласно предвиденото в чл. 40 ЗС и с оглед данните по делото за разлика в стойностите на реалните дялове, след обезсилване на въззивното решение в обжалваната му част, делото следва да се върне за произнасяне по отношение възлагането на припадащата се част от общите части в сградата към всеки един от дяловете.

Горното е в изпълнение на задължението на съда да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по същество на спора, с оглед разясненията в т. 5, изр. 3 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, вр. с т. 4 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС.

Относно произнасянето по въпроса за претендираните разноски следва да намери приложение чл. 294, ал. 2 ГПК.

По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 4, във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение от 2.11.2020 год. по гр. д. № 140/2020 год. на Монтанския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са поставени в общ дял на А. Г. О., С. Р. С., В. Р. И.-К., П. С. Й., В. П. С. и М. П. С. общите части на сградата с идентификатор **** – стълбище, избени помещения и таван, при равни права между двете групи съделители и относно разпределение на ползването им при същите равни права, като недопустимо и

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Монтанския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по отношение възлагането на припадащата се част от общите части в сградата към всеки един от дяловете.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: