Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. К. В. от [населено място] против определение № 2093 от 05.08.2021 г. по ч. гр. д. № 2213/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пернишки окръжен съд определение № 423 от 27.05.2021 г. по гр. д. № 134/2021 г. С първоинстанционния акт, на основание чл. 130 ГПК, е върната исковата молба и е прекратено поради недопустимост производството по делото, образувано по предявен от В. К. В. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск с правно основание чл. 516, ал. 8 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от причинени травматични увреждания в резултат на пътно-транспортно произшествие от 03.09.2017 г. в размер на 25 001 лв., представляващ частичен иск0 000 лв.

Частният касатор поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради противоречие със закона. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ не е пасивно легитимирано по предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като в случая чуждестранният застраховател има назначен представител за територията на Р. Б и същият е дал мотивиран отговор на отправеното до него искане за обезщетение. Според него, съгласно разпоредбата на чл. 513, ал. 2 КЗ, Бюрото е единственият легитимиран процесуален представител – както, когато отговорността му е като национално бюро, така и когато отговаря като компенсационен орган.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. НББАЗ притежава ли процесуалноправна легитимация като ответник по искове, предявени от пострадали лица, пребиваващи на територията на Р. Б, когато увреждащото МПС е чужд регистрационен номер и събитието е настъпило на територията на държава-членка; 2. Кои са процесуалните предпоставки за предявяване на иск срещу НББАЗ от пострадали лица, пребиваващи на територията на Р. Б, когато увреждащото МПС е чужд регистрационен номер и събитието е настъпило на територията на държава-членка; 3. Необходимо ли е извършване на двукратна рекламационна процедура по глава 48 от КЗ – веднъж пред представителя за уреждане на претенции и втори път пред НББАЗ – като абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иск срещу НББАЗ“.

В подкрепа на така заявеното основание частният касатор не е посочил практика на ВКС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

При постановяване на атакуваното определение въззивният съд е съобразил твърденията в исковата молба и подкрепящите ги писмени доказателства, установяващи, че: Предявеният от В. К. В. частичен иск срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ с правно основание чл. 516, ал. 8 КЗ е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат от ПТП, настъпило на 03.09.2017г. във Ф. Р. Г; По отношение на увреждащия автомобил е налице застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с „Универсална застрахователна компания“ (PZU), регистрирана в Полша, която има представител за уреждане на щети в Р. Б – Застрахователно дружество „Евроинс“ АД; С писмо изх. № 15911 от 30.07.2019 г. във връзка с образувана щета № [ЕГН] от 31.08.218 г. ЗД „Евроинс“ АД е отказало плащане на застрахователно обезщетение по отправеното до него искане от страна на ищеца по съображения, че не е налице виновно поведение на застрахования при полския застраховател водач; На 23.10.2020 г. претенция за изплащане на обезщетение за процесното ПТП е отправена и до Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, по която е постановен отказ да бъде разгледана по същество с аргумента, че застрахователят на виновния водач има представител за уреждане на претенции в страната.

Съобразявайки тези данни и приложимата към случая нормативна уредба – чл. 515 и чл. 516 КЗ, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ не е пасивно легитимирано по предявения иск с правно основание чл. 516, ал. 8 КЗ. Изразил е становището, че иск срещу НББАЗ би бил допустим само в хипотезата, когато чуждестранният застраховател на виновния водач не е назначил свой представител за уреждане на претенции в Р. Б, или застрахователят на виновния водач или неговият представител в Р. Б не са дали мотивиран отговор по претенцията в тримесечен срок от предявяването й, каквато настоящата хипотеза не е. С оглед безспорния факт, че ищецът е сезирал представителя на чуждестранния застраховател в Р. Б – ЗД „Евроинс“ АД – и е получил мотивиран отговор от него, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за заплащане на обезщетение, в качеството му на Компенсационен орган по чл. 515 КЗ.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставените от частния касатор въпроси не могат да бъдат преценени като обусловили изхода на делото съгласно императивното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Първите два въпроса са поставени изцяло теоретично и без да са отнесени към конкретиката на случая. Дали НББАЗ притежава процесуалноправна легитимация като ответник по искове като настоящия и кои са процесуалните предпоставки за предявяване на такъв иск срещу него, това са въпроси, чиито отговор е предпоставен от конкретните факти по делото – наличието на представител на чуждестранния застраховател за уреждане на претенции в Р. Б, сезирането му или не, изразената или не от него позиция и др. Именно съобразявайки тези обстоятелства, решаващият състав е достигнал до извода, че не са осъществени предвидените в КЗ предпоставки за ангажиране отговорността на НББАЗ като Компенсационен орган по чл. 515 КЗ. Що се отнася до третия въпрос, същият не кореспондира с мотивите на обжалвания акт, доколкото недопустимостта на предявения иск не е аргументирана с необходимостта от „двукратна рекламационна процедура по глава 48 от КЗ – веднъж пред представителя за уреждане на претенции и втори път пред НББАЗ“, в какъвто смисъл е поставен този въпрос.

От друга страна, дори и при извод за относимост на поставените въпроси, касационният контрол не би могъл да бъде допуснат поради недоказаност на единственото заявено основание – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в подкрепа на същото изобщо не е посочена практика на ВКС.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2093 от 05.08.2021 г. по ч. гр. д. № 2213/2021 г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: