Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Е. А“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез юрк. С. против определение № 2736 от 19.10.2021 г. по ч. гр. д. № 2658/2021 г. на Апелативен съд – София, ГК, 12 - ти състав в ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане частната жалба на акционерното дружество срещу определение № 272456/03.08.2021 г. по гр. д. № 8031/2011 г. на Софийски градски съд (СГС), І - ви брачен състав в ЧАСТТА, с която при условията на чл. 253 ГПК е отменено определение № 3033 от 28.12.2018 г. по цитираното гр. дело за освобождаване на внесената по същото парична гаранция от 12 000 лв. и връщането й на жалбоподателя, и е оставена без уважение молбата му по чл. 403, ал. 2 ГПК за освобождаване на гаранцията като подлежаща на внасяне в приход на държавния бюджет съгласно чл. 82 ГПК.

В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличие на правен интерес, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да постанови обжалвания резултат мнозинството от състава на въззивния съд е приело, че сезиращата го частна жалба срещу очертаната по – горе част от определението на СГС е процесуално недопустима, тай като е насочена срещу акт, неподлежащ на последващ инстанционен контрол по аргумент от мотивите към т. 3 на ТР № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС и дадените указания, че актът на съда, с който се произнася по искането за освобождаване на гаранцията по чл. 403, ал. 2 ГПК, не подлежи на обжалване, доколкото не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК и постановилият го съд може сам да го отмени или измени по реда на чл. 253 ГПК.

Паричната гаранция, чието освобождаване е предмет на искането на търговското дружество по чл. 403, ал. 2 ГПК е внесена като обезпечение на бъдещ иск против Л. Д. В. за реализиране на обезщетение за вреди по сключения помежду им договор за финансов лизинг от 15.10.2008 г. и в изпълнение на определение от 20.06.2011 г. по гр. д. № 8031/2011 г. на СГС. Претенцията е заведена пред АС на БТПП и е образувано ВАД № 656/2011 г. С определение от 15.03.2017 г. производството по арбитражното дело е прекратено, поради неарбитрируемост на спора в резултат на настъпила законодателна промяна. Молителят е сезирал градския съд с искане от 01.10.2018 г. по реда на чл. 403, ал. 2 ГПК за освобождаване на представената гаранция и с определение № 30033/28.12.2018 г. по гр. д. № 8031/2011 г. на СГС то е удовлетворено – внесената като парична гаранция сума е освободена и е постановено връщането й на „Е. А“ ЕАД. В последствие, по повод искане от страната да й бъде преведена сумата по нейна сметка, са събрани данни и е установено, че сумата не е потърсена в едногодишния срок, от който вземането е станало изискуемо - чл. 82 ГПК. При тези факти СГС е приел за неоснователно искането за освобождаване на представената гаранция, поради което при предпоставките на чл. 253 ГПК и съобразно мотивите към разясненията по т. 3 от ТР № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС е отменил своето предходно определение - уважаващо молбата на дружеството и я е оставил без уважение.

Обжалваното определение е правилно.

С оглед диспозитива на атакувания акт, дължимата преценка на настоящия състав се изчерпва с проверка на правилността на извода за недопустимост на обжалването на определението на първоинстанционния съд по чл. 403, ал. 2 ГПК. Тази недопустимост следва от задължителните указания в т. 3 от цитирания по – горе тълкувателен акт, съобразени и от въззивния съд - определението не е преграждащо за развитието на производството пред Софийски градски съд, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона. С това определение не се решава спор по същество и не се слага край на делото. Определението е от кръга на тези по чл. 253 ГПК, които са оттегляеми и не подлежи на последващ инстанционен контрол, доколкото не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК. Неговата обжалваемост не е обусловена от постановеният правен резултат – т. е. без значение е дали обективира произнасяне за уважаване или отхвърляне на молбата за освобождаване на представената гаранция. Като е приел за недопустимо сезирането с частна жалба срещу съдебен акт от разгледаната по - горе категория съставът на апелативния съд в [населено място] е постановил правилно и законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2736 от 19.10.2021 г. по ч. гр. д. № 2658/2021 г. на Апелативен съд – София, ГК, 12 - ти състав в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ 1.

2.