Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Ш. ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар П. К. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя В. Ш. по административно дело № 7576 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Априлци 2008“ ЕООД, [ЕИК], с адрес на управление гр. Априлци, [улица], представлявано от управителя Е. К., чрез процесуалния представител адв. З. И., срещу Решение № 61/05.05.2021 г., постановено по адм. дело № 474/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 11/312/00232/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение аргументира приложимост на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, като счита, че процесното нарушение представлява нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, поради което административният орган е следвало да се произнесе с решение по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, противно на постановеното от съда. Освен съществено нарушение на административнопроизводствените правила, счита, че неизпълнението на заложените в бизнес плана прогнозни стойности не може да се приеме за неизпълнение на сключения договор, което да обоснове връщане на отпуснатата финансова помощ. Оспорва приложимостта на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ (Правилата), тъй като са приети след сключване на договора. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния представител адв. Н. Б., в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба. Моли оставяне в сила на атакуваното решение и претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Ловеч е бил АУПДВ № 11/312/00232/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на „Априлци 2008“ ЕООД е установено задължение за възстановяване в размер на 390 863,17 лв. Установено е, че между Държавен фонд „Земеделие“ и „Априлци 2008“ ЕООД има сключен договор № 11/312/00232 от дата 07.10.2014 г. по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013 г. с предмет изграждане на семеен хотел за селски туризъм в община Априлци, по който е изплатена финансова помощ в общ размер на 390 863,17 лв. На 19.06.2019 г. административният орган е извършил извънредна проверка на място и допълнителни административни проверки, като е установил неизпълнение на залегналите в бизнес плана финансови показатели, на база на които проектът е определен като допустим. За финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е изчислено 10,27% средноаритметично изпълнение на плана, както и неизпълнение по отношение на поетия ангажимент за разкриване и поддържане на работни места, тъй като е предвидено разкриване на 5 работни места, а е установено средноаритметично за трите финансови години 53,33% изпълнение. Поради установените нарушения и на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 и на основание т. 8.1 от сключения договор във връзка с неизпълнението на чл. 2 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г., както и т. 4.12 и т. 4.18 от Договора, е определен като краен размер, подлежащ на възстановяване, сумата 390 863,17 лв. като по-голяма от двете определени суми за възстановяване.

В хода на съдебното производство е допусната СИЕ, кредитирана от съда и неоспорена от страните, според която процентът на неизпълнение на заложените финансови показатели възлиза на 10,38%, приблизително колкото е установено и от административния орган.

При така описаната фактическа обстановка, първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК, е формирал извод за законосъобразност на обжалвания АУПДВ и е отхвърлил жалбата на лицето. Изложил е мотиви, че процесният случай попада извън приложното поле на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Прието е, че нарушенията безспорно са извършени, като е налице договорно неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от Договора, поради което правомерно от страна на административния орган е приложен чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. при правилно определен размер на задължението с оглед чл. 3, ал. 1 от Правилата.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

На първо място, неправилно административният съд е приел, че разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП не намира приложение спрямо процесния случай. Следва да се посочи, че с измененията на ЗПЗП, обнародвани в ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., са създадени нови алинеи 6-9, като съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно чл. 27, ал. 7 дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Хипотезите на издаване на двата акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ се издава АУПДВ. От изложеното следва, че административният орган е длъжен, на първо място, да прецени дали са налице материалноправните основания за налагане на финансова корекция, регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, и само ако те не са налице, да издаде АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7. Този правен извод следва и от мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗПЗП. В тях се посочва, че съдебната практика е показала необходимост от прецизиране и разграничаване на нарушенията, които водят до издаването на решения за налагане на финансова корекция, и тези, които са основание за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.

В конкретния случай основанието за издаване на акта е неизпълнение на заложените в приходната част на бизнес плана финансови показатели, които са послужили като основание проектът да бъде определен като допустим, както и неподдържане на договорения брой работни места. Съдебната практика е категорична, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и съставлява именно основанието, предвидено в чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл възраженията, изложени в касационната жалба, се явяват основателни.

При извършване на преценка относно приложимия ред, съдът е следвало да съобрази и обсъди 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП, съгласно който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Съгласно 1, т. 2 от Правилата „мониторингов период“ за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването им. В случая договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 07.10.2014 г., съответно мониторинговият период е изтекъл на 07.10.2019 г. Производството по издаване на акта е започнало на 10.12.2019 г. с изпращане на писмо за откриване на административно производство, завършило с издаването му на 25.08.2020 г., т. е. производството е започнало след изтичане на мониторинговия период и след влизане в сила на промените в ЗПЗП, поради което е следвало да протече по реда на чл. 27, ал. 6, съответно органът е трябвало да се произнесе с решение, издадено по реда на ЗУСЕСИФ.

Неоснователни се явяват обаче възраженията, изложени в касационната жалба, според които Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ са неприложими. Правилата са материалноправна предпоставка за определяне размера на подлежащата на възстановяване сума, като нямат обратно действие и не преуреждат развили се вече правоотношения, тъй като са приети през 2019 г., след прогласяване за нищожна по съдебен ред на Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013. Макар и Правилата да не са в сила при сключването на процесния договор за отпускане на безвъзмездна помощ, касаещ програмен период 2007-2013 г., следва да се отбележи, че те са изготвени в съответствие с чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Съгласно чл. 43 от Регламент 640/2014 г. Регламенти (ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011 се отменят, считано от 1 януари 2015 г. Регламент 640/2014, с който е отменен Регламент 65/2011 се прилага за заявления за помощи или искания за плащане относно референтни години и премийни периоди, започващи считано от 1 януари 2015 г., поради което се налага извод, че Регламент 65/2011 урежда секторните правила за намаляване и изключване на помощи по заявления, подадени преди 01.01.2015 г. и е материалноправната уредба от правото на ЕС, относима към мерките от ПРСР 2007-2013 г. Регламентът е в сила към момента на предоставяне на финансовата помощ по ПРСР 2007-2013 г., а това означава, че правоотношенията във връзка с предоставянето на помощта възникват при неговото действие и продължават към датата на приемане на Правилата.

Не могат да бъдат споделени и твърденията, че бизнес планът съдържа прогнозни стойности, неизпълнението на които не е основание за възстановяване на отпуснатите средства. Отклонението от заложените в бизнес плана параметри е безспорно доказано, но както вече бе изложено съставлява неизпълнение на одобрени индикатори съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, поради което редът за установяването му е друг, като това не изключва принципната дължимост на сумите за възстановяване.

В заключение – процесният АУПДВ е издаден при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност и изискващо отмяната му, тъй като законодателят изрично е уредил ред и основания за издаване на акт при установени нарушения от процесния вид. С оглед изложеното се налага извод, че административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с надлежни доказателства, на ответника по касация се полагат разноски, както следва: 1 700 лв. държавна такса за касационно производство и 7 836 лв. адвокатски хонорар за всяка от съдебните инстанции, или сума в общ размер от 17 372 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 61/05.05.2021 г., постановено по адм. дело № 474/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/312/00232/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Априлци 2008“ ЕООД, [ЕИК] сумата 17 372 (седемнадесет хиляди триста седемдесет и два) лева, представляваща разноски за двете съдебни инстанции

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ