Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Транспортко 4“ ЕООД срещу решение № 260115/07.12.2020г. по в. гр. д. №635/2020 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение №98/22.06.2020г. по гр. д. № 1250/2018г. на Районен съд – Самоков и е отхвърлен предявения от касатора срещу И. И. Д. иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7004, 40лв. за извършени транспортни услуги вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 24.07.2017г. на федерална автомагистрала 7 в Германия по вина на ответника, работник на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси: Следва ли да бъде ангажирана пълна имуществена отговорност на работника при настъпило ПТП, ако инцидентът не е настъпил във връзка с извършено престъпление, а на шофьора е образувана предупредителна процедура, като му е наложена глоба и същият е признал нарушението си?; Когато работникът е причинил ПТП вследствие на пренебрегване на необходимите грижи за движение по пътищата, като е шофирал на мокра/влажна настилка, забелязал е твърде късно спиращия пред него автомобил, твърде късно е натиснал спирачка, не е спазвал необходимата дистанция с автомобила, движещ се пред него, управлявал е влекач с ремарке и товар с общо тегло около 22 000 кг и с дължина около 16 метра притежава професионална компетентност и с това е причинил имуществена вреда на работодателя, следва ли да бъде ангажирана имуществената му отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ?; При натоварен трафик и когато работникът притежава професионална компетентност, забелязал е твърде късно спирането на шофьора пред него, не е спазвал необходимата дистанция, не се е съобразил с атмосферните условия, със състоянието на пътя, на превозното средство и превозвания товар и с конкретните условия за видимост, което е довело до ПТП, може ли да се счете, че работникът с поведението си е допускал настъпването и вредоносния резултат?; Каква ще е формата на вина на работника, ако той е причинил ПТП, за което се признава за виновен, настъпило вследствие на несъобразяване с пътната обстановка и като не е положил необходимата грижа като водач на МПС, за да осуети настъпването му, а именно да пази дистанция, която да позволява дори и при рязко спиране на движещия се отпред да може да реагира и да остане зад него, както и да спазва разстоянието, което да позволява изпреварващото моторно превозно средство да се включи в лентата?; Само при наличието на действия на работник, които са съставомерни, умишлено предприети и целящи увредата на работодателя ли може да се ангажира имуществената отговорност на работника по чл. 203, ал. 2 КТ, т. е. работникът съзнателно да не е спазвал дистанция, да не се е съобразявал с пътната обстановка и да е целял да се блъсне в движещото се пред него МПС, да стане причина и за удар от МПС-то, движещо се зад него, знаейки, че с това си деяние ще увреди работодателя си?; Когато във въззивната жалба са изложени доводи за необоснованост на първоинстанционното решение относно констатациите, изложени в приложения по делото полицейски доклад, в който са описани причините за настъпването на ПТП и с оглед спецификата на заеманата от работника длъжност, следва ли въззивният съд да ги обсъди в решението си?; и неполагане на дължимата грижа – поведението на определена категория лица (добрия стопанин, добрия работник), с оглед на естеството на дейността и условията за извършването й, а именно пренебрегване на необходимата грижа за движение по пътищата, несъобразяване с мократа настилка, трафика, неспазване на необходимата дистанция, несъобразяване с условията на пътното платно, видимостта, управляваното превозно средство, превозвания товар, в резултат на което са увредени другите участници в движението, води ли до допускане настъпването на вредоносния резултат? По така формулираните въпроси касаторът твърди противоречие с конкретно посочени: решение № 8 от 01.02.2018 г. по гр. д. № 1111/2017 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 9 от 31.01.2018 г. по гр. д. № 1504/2017 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 180 от 12.02.2019 г. по гр. д. № 3502/2017 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 134 от 22.04.2020 г. по в. гр. д. № 53/2020 г. на ОС-Русе; решение № 83 от 20.07.2020 г. по гр. д. № 4939/2017 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 64 от 03.04.2017 г. по гр. д. № 3246/2016 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 204 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 2584/2015 г. на ВКС, І г. о.; решение № 542 по гр. д. № 1083/2010 г. на ВКС, ІV г. о. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 се поставят следните въпроси: дали при преценка на предпоставките за ангажиране на отговорността на работник по чл. 203, ал. 2 КТ съдът следва да вземе предвид притежаваното от него удостоверение за професионална компетентност, видът на управляваното превозно средство, пътната обстановка, за да прецени и степента на неположените грижи от работника; дали с несъобразяването с пътната обстановка работникът е допускал настъпването на вредоносен резултат; дали твърде късното забелязване на спиращо отпред превозно средство води до неполагане на дължимата грижа на шофьор от страна на работника и до допускане настъпването на вредоносен резултат; дали причиняването на ПТП от работник, неположил дължимата грижа като водач на МПС, за да осуети настъпването му, ще доведе до имуществената му отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ.

Касаторът счита, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение. Касаторът излага подробни аргументи в жалбата си за очевидна необоснованост поради нарушение на формалната логика, дължащо се на противоречие на изводите на съда с доказателствата по делото.

Ответникът по касационната жалба И. И. Д., чрез своя пълномощник адв. К. от САК в писмен отговор оспорва касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

Въззивният съд е приел, че страните по делото са били в трудово правоотношение, по силата на което И. Д. е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил, международни превози“. В длъжностната му характеристика фигурира задължение за познаване на Закона за движение по пътищата и на изискванията за безопасност на труда при превоз на товари. На 24.07.2017 г. при извършване на международен превоз по маршрут България-Германия, на федерална автомагистрала 7, работникът попаднал във верижна катастрофа с управлявания от него камион, който се ударил в превозните средства, движещи се пред и зад него. Щетите по камиона са отразени в полицейски доклад. Ищцовото дружество изпратило платформа и влекач до Германия за транспортирането на камиона до сервиз, а след това и до България. Разходите по придвижването и теглене на превозното средство са изчислени в приетата по делото СТЕ. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че не са доказани при условията на пълно и главно доказване твърденията на работодателя за умишлено причиняване на вредата от страна на работника. Съдът е посочил, че умисълът не се предполага, а следва да бъде установен при условията на пълно и главно доказване от ищеца-работодател. В подкрепа на тези изводи е цитирана следната практика на ВКС: решение № 870 от 24.02.2011 г. по гр. д. № 137/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 65 от 09.07.2013 г. по гр. д. № 865/2012 г. на ВКС, III г. о. Въззивният съд е изложил също, че в гражданското право вината се изразява в неполагането на дължимата грижа, поради което само тя се предполага. Според съда формата на вината има значение в случаите, когато гражданският закон свързва възникването на отговорността с наличие на умисъл. В тази връзка установяването на вината във формата на умисъл като условие за успешно провеждане на иск основан на чл. 211 КТ за пълна имуществена отговорност на работника или служителя във вр. с чл. чл. 203, ал. 2 КТ, е в тежест на работодателя и по делото при обсъждане на доказателствата, както и на доводите във въззивната жалба е приел, че ответникът е действал при небрежност и липсват доказателства ответникът да е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат.

Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Съгласно мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Поставените от касатора въпроси касаят правилността на решението и обсъждането на събраните по делото доказателства. С тях касатора цели да обоснове, че въззивният съд е следвало да приеме за форма на вината умисъл, а не непредпазливостта. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. В настоящия случай не се изисква даването на принципно разрешение относно приложението на закона, а извършване на пряка преценка дали формирания от съда извод се обосновава от събраните по делото доказателства. Преценката за наличие на нарушение на съдопроизводствените правила не може да се направи на фазата на допускане на касационното обжалване.

В допълнение към изложеното, аргументите на касатора във връзка с първия въпрос не могат да бъдат споделени, тъй като въззивният съд не е приел, че вредата при непозволеното увреждане може да е причинена умишлено само при извършено престъпление, а е констатирал, че в случая не се касае за тази хипотеза.

Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата са приемали, че водач на МПС е действал при условия на умисъл, не налага извод за противоречиво приложение на чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като преценката за това винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Поради това формулираните от касатора въпроси – втори, трети и четвърти не обосновават допускане до касационно обжалване. В тази връзка следва да се отбележи също, че твърдяното противоречие с Решение № 134 от 22.04.2020 г. по в. гр. д. № 53/2020 г. на Окръжен съд – Русе не може да бъде основание за допускане до касационно обжалване, тъй като релевантни по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са само решения на ВКС.

Петият въпрос на касатора е некоректно зададен, тъй като въззивният съд не е обосновал в мотивите си, че имуществената отговорност на работника по чл. 203, ал. 2 КТ може да се ангажира само при целящи увреда действия. Решаващият извод на съда е свързан с това, че ищецът не е доказал ответникът да е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат при конкретните обективни обстоятелства по делото и настъпилото ПТП.

В шестият въпрос се съдържа твърдения за допуснати от съда процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата по делото, които се отнасят до правилността на решението.

Аргументите на касатора във връзка със седмия въпрос са некоректни, защото съдът не е приел, че в гражданското право формата на вината може да бъде само небрежност. Съдът ясно е посочил, че има случаи, в които законът определя за релевантна форма на вината умисъла и какъвто е настоящия случай за ангажиране на пълна имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ при умишлено причинена вреда на работодателя.

Въпросите, поставени във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, също нямат характеристиката на правен въпрос. По същество те повтарят някои от предходните въпроси и налагат преценка на фактите по делото и произнасяне по основателността на предявената претенция.

Доколкото по въпросите не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване, то по тях не следва да се обсъжда и наличието на поддържаното допълнително такова по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а посочените от касатора решения на ВКС, касаят и друга фактическа обстановка и установени обективни обстоятелства при които е прието, че вредите са настъпили в резултат умишлено поведение на работникът или служителят.

Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По съществото си оплакването на касатора се свежда до неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, произтичаща от неправилно тълкуване на материалния закон и процесуални нарушения. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като – не е постановено в директно нарушение на закона, нито е извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Първоинстанционният и въззивният съд при обсъждане на всички събрани по делото доказателства са изложили мотиви относно конкретните обективни обстоятелства при които е осъществено ПТП при верижна катастрофа на магистралата и това, че липсват доказателства ответникът да е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат, поради което след като не са доказани всички предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, което е в доказателствената тежест на работодателя, искът като неоснователен е отхвърлен.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260115 от 07.12.2020 г., на Софйски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 635/2020г. по описа на СОС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: