Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осми ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Х. ЧЛЕНОВЕ:А. Р. А. М. при секретар С. М. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от председателяГ. Х. по адм. дело № 7586/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. К., срещу Решение № 274 от 11.06.2021 г., постановено по адм. дело № 128/2021 г. от Административен съд Монтана. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество.

Ответната страна – Общинска избирателна комисия гр. Берковица и Д. Д. не вземат становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Б. К. срещу Решение № 143-МИ/01.03.2021 г. на Общинска избирателна комисия гр. Берковица, с което предсрочно са прекратени пълномощията му като общински съветник в Общински съвет - Берковица и е обявен за избран за общински съветник следващият в листата на Местна коалиция „Обединени социалдемократи“ – Д. Доцов

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че Б. К., в качеството си на общински съветник, е бил редовно уведомен, както за датите на три поредни заседания, така и за общо петте заседания на Общински съвет - Берковица, на които не е присъствал, а именно: - 17.03.2020 г., 08.10.2020 г., 27.11.2020 г., 11.12.2020 г. и 18.12.2020 г. и не е уведомил писмено председателя на общинския съвет за неучастието си в заседанията на съвета по уважителни причини. Счел, че макар в оспореното решение да не е посочена правната норма, въз основа на която се прекратяват пълномощията на общинския съветник Б. К., то това обстоятелство, само по себе си, не обуславя незаконосъобразност на издаденото Решение на комисията, тъй като разпоредбата на чл. 30, ал. 6, изречение първо от ЗМСМА, препраща към нормата на чл. 30, ал. 4 от същия закон, която изброява всички хипотези за предсрочно прекратяване на пълномощията на избран общински съветник.

Съдът е преценил оспорвания административен акт за законосъобразен - издаден от компетентния административен орган, в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалния и материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗМСМА общинският съветник е длъжен да присъства на заседанията на общинския съвет и на комисиите, в които е избран, и да участва в решаването на разглежданите въпроси, а съобразно чл. З0, ал. 4, т. 5 от същия закон пълномощията на общинския съветник се прекратяват предсрочно когато, без да е уведомил писмено председателя на общинския съвет за неучастието си в заседанието на съвета по уважителни причини - служебна ангажираност, отсъствие от страната, заболяване и други, не участва в три поредни или в общо пет заседания на общинския съвет през годината.

По делото пред първоинстанционния съд безспорно е установено че общинският съветник Б. К. не е присъствал на пет заседания на Общински съвет - Берковица проведени на 17.03.2020 г. (извънредно заседание), 08.10.2020 г. (извънредно заседание), 27.11.2020 г.(редовно заседание проведено в последния работен петък от месеца), 11.12.2020 г. (извънредно заседание) и 18.12.2020 год. (редовно заседание проведено в последния работен петък от месеца). Безспорно е и обстоятелството, че общинският съветник не е уведомил Председателя на Общинския съвет Берковица за наличие на уважителни причини за отсъствие от заседанията, като това не е сторено нито преди, нито след приключване на заседанията.

С Решение № 83 от Протокол № 6/31.01.2020 г. на Общински съвет – Берковица са приети промени в Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Берковица (Правилника), като по предложение на Б. К. в чл. 29, ал. 1 от Правилника е направено следното изменение и допълнение – „Общински съвет – Берковица заседава в последния работен петък от месеца от 13.00 часа“. Със същото решение е създадена и нова глава Единадесета „Звено по чл. 29а от ЗМСМА“ в Правилника, което да осъществява организационно-техническото и административното обслужване на Общински съвет – Берковица. С разпоредбата на чл. 88 от Правилника са очертани задълженията на звеното, подпомагащо и осигуряващо дейността на общинския съвет, като в т. 1 е посочено, че е длъжно да уведомява писмено или устно общинските съветници за заседанията на общинския съвет, за заседанията на постоянните и временните комисия, както и по други въпроси, касаещи компетенциите на общинските съветници. При приемането на Решение № 83 от Протокол № 6/31.01.2020 г. на Общински съвет – Берковица е присъствал Б. К. и е гласувал със „ЗЗД”, видно от протокола, при което от 17 избрани съветници, 17 са гласували „ЗЗД”. Следователно това решение му е било известно и като вътрешнослужебен акт е следвало да го спазва.

По делото безспорно е установено обстоятелството, че датите и дневния ред за провежданите заседания са публикувани на интернет страницата на община Берковица в раздел „Новини“. Отделно от това за всички заседания на Б. К. са изпратени електронни писма на посочения от него актуален имейл адрес [електронна поща], съдържащи деня, часа, мястото, проект за дневния ред и материалите за заседанието, а за извънредните е уведомяван и по телефона, като тези действия са осъществени от М. Р. – технически сътрудник в звено по чл. 29а от ЗМСМА. Това налага извода, че Общинският съвет Берковица, чрез помощната си администрация (звеното по чл. 29а от ЗМСМА), е изпълнил всички предварително поети задължения по уведомяването на общинските съветници за заседанията.

Неоснователни са възраженията на касатора, относно липсата в оспореното решение на правната норма, въз основа на която се прекратяват пълномощията на общинския съветник. Спецификата на административния процес предполага твърдението на административния орган за правнорелевантните факти да се инкорпорира в административния акт - чл. 59, ал. 1, т. 4, пр. 1 АПК, който следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Отделно от това фактическите основания следва да кореспондират на правните, като не ги заместват. Изискването за включване на фактически и правни основания при издаване на един административен акт е пряко проявление на подзаконовия характер на дейността на административните органи. Всеки административен орган действа само въз основа и само в рамките на закона. Това се налага, от една страна, за да бъде осъществен контрол за законност на неговия акт, а от друга, за да може адресата на акта да установи точно неговото съдържание и да може да осъществи ефективно защитата си, да бъдат изложени фактическите и правни основания, които са мотивирали органа да направи конкретното волеизявление, за да се установи личното разсъждение и обосноваване на волята на органа.

Фактическите и правни основания за издаване на един акт могат да бъдат изложени и в акт, различен от този, който обективира волята на органа. Необходимо е обаче това да е акт, който е приобщен към преписката и въз основа на него органът да е направил изводите си. Това препращане позволява да се извърши проверката какви факти административният орган е приел за установени, как ги цени в хипотезата на приложимата материална норма относно заявеното право и с какви изводи го признава или отхвърля, което по същество прави възможен и контрола за законосъобразност в съдебната фаза на административния процес. Затова съдът обосновано е приел, че оспореният административен акт има изискуемото от закона съдържание и е издаден в предписаната от закона форма. След като органът е приобщил към акта си фактите, установени от него с изразеното от Председателя на Общински съвет – Берковица писмо, ведно с приложените към него доказателства, получено и от касатора, това на практика дава възможност на Б. К. да се защити срещу, а от друга страна и на съда - да извърши контрол за законосъобразност на, оспорвания акт.

Непосочването на правното основание, срок за обжалване и орган, пред който да се депозира жалбата, сами по себе си не водят до отмяната му, както правилно е приел съда от първата инстанция.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 274 от 11.06.2021 г., постановено по адм. дело № 128/2021 г. от Административен съд Монтана.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Христова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Албена Радославова

/п/ Александър Митрев