О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60458гр. София, 17.12.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията П. С гр. д. № 3212/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А.К., О. А. С., Л. А. Л., Ю. А. Н., А. Г. Ч. и А. В. С. /граждани на Р. Ф/ срещу въззивно решение № 838 от 05.05.2021г., постановено по в. гр. д.№ 3548/2020г. на Варненския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 260717 от 16.10.2020г. по гр. д. № 4969/2019г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите против „Миг –М.” ООД, гр. Варна, искове с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови ползването на партерното фоайе в жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], чрез премахване на поставената рецепция, и чл. 31, ал. 1 ЗС за осъждане ответника да заплати на всеки един от ищците обезщетение за лишаване от възможността да ползват посоченото фоайе като обща част за периода от 01.04.2016г. до 01.04.2019г. в размер на по 50 лв. месечно или по 1800 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2019г.

Направеното в касационната жалба оплакване за недопустимост на решението е направено по отношение на паричните искове като се поддържа, че правната квалификация на същите е чл. 59 ЗЗД, а не 31, ал. 2 ЗС, както...