Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от С. Н. М. срещу Решение № 40 от 15.01.2010 год. по гр. д.№ 1521/2009 год. на Софийски апелативен съд с което въззивният съд е приел за неоснователна жалбата му срещу Решение № 323 от 03.04.2009 год. по гр. д.№ 1627/2006 год. на Софийски градски съд, постановено по предявен от „О. Л. срещу М. иск с правно основание чл. 145 ТЗ.

В депозираната на 14.04.2010 год. молба, имаща характер на изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се подържат основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.

Твърдението е, че „

с постановеното решение въззивният съд е допуснал произнасяне но съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос – въпроса за наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника С. М. по чл. 145 ТЗ от гледна точка на материалното правоотношение между управителя и дружеството, задълженията, произтичащи от него, конкретните действия или бездействия с които управителя нарушава законово или договорно задължение и причинените на дружеството в резултат на поведението на управителя вреди

”.

В депозиран по реда и в срока на чл. 287 ал. 1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация „О. Л. изразява становище, че няма основание за допускане на касационен контрол. Подържа и евентуалното становище, че въззивното решение е обосновано и законосъобразно.

Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол произтича от следното:

Предявен е при условията на частичност иск с правно основание чл. 145 ТЗ за сумата 10050 лв. от общата сума 105222 лв.

Исковата сума е формирана от изразходвани за периода 01.01.2005 – 31.12.2005 год. от С. М. средства на дружеството, за които не е представил отчетни документи и по този начин е нанесъл имуществена вреда на дружеството до посочения размер.

Софийски градски съд е уважил частичният иск изцяло, приемайки за основателна до размера на 73782.14 лв. глобалната претенция. Сезиран с жалбата на М., въззивният съд също е приел иска за основателен до посочения размер, поради което е потвърдил първоинстанционното решение. Формулираните в изложението въпрос, свързани с правилността на въззивното решение, нямат характеристиката на обуславящи по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Не е

налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, дори въпросите да бяха формулирани в съответствие с т. 1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 2 на същото Тълкувателно решение, за да е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, произнасянето на въззивния съд по обуславящия правен въпрос следва да в противоречие със задължителната практика на ВС на Н., ВС на РБ и на ВКС, каквито цитираните решения 3-членни състави на ВКС, постановени при действието на ГПК-отменен, не са. Същото се отнася и за постановеното при действието на ГПК-2007 год. Определение № 122/2008 год. на І т. о. с което съдебният състав, произнасяйки се по реда на чл. 288 ГПК не е допуснал касационен контрол.

Както бе посочено по-горе, поставените въпроси са свързани по-скоро с правилността на въззивното решение. Не са налице правни въпроси, произнасянето по които би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на Решение № 40 от 15.01.2010 год. по гр. д.№ 1521/2009 год. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.