О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1049София, 01.04. 2025 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1887/2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Пи Ес Пи“ ЕАД, [населено място], общ. Кърджали срещу решение № 1927 от 02.04.2024 г. по в. гр. д. № 4594/2022 г. на Софийски градски съд, II-В състав, потвърждаващо решение № 20205162 от 29.05.2022 г. по гр. д. № 71234/19г. на Софийски районен съд, 168 състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу „Хитбилдинг“ ЕООД, [населено място], „Пътстрой“ ООД (в несъстоятелност), [населено място] и „Х. П. и Инфраструктурни съоръжения ЕООД, [населено място] обективно и субективно, евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 18 от договор от 12.11.2014г. за извършване на строително-монтажни работи.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода, че клаузата на чл. 18 от процесния договор не е нищожна, като развива подробни съображения в подкрепа на тезата си, че същата противоречи на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, тъй като поставя дължимостта на прогнозната цена под условие и я обвързва единствено със задължението на възложителя да прави плащания съгласно чл. 12, ал. 6 от договора, а не с приемането на работата. Счита, че при тълкуването на договора въззивният съд не е съобразил установените в чл. 20 ЗЗД правила, като неправилно не е преценил оспорената клауза като самостоятелна и като имаща характер на неустойка. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че: съдът не се е произнесъл по въведените във въззивната жалба доводи, твърдения и възражения – липсва произнасяне по всички възражения за нищожност на неустоечната клауза; не е изпълнил задължението си да изложи пълни, ясни и непротиворечиви мотиви по правнорелевантните факти, като прецени основателността на твърденията и възраженията на всички страни по делото – мотивите са бланкетни и в тях не са разгледани по същество наведените основания за нищожност чл. 26, ал. 1. пр. 3 ЗЗД. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са поставени въпросите:

I. Материалноправни въпроси: „1.1. Може ли дължимостта на възнаграждението по договор за СМР да бъде обусловено от настъпването на други факти, различни от извършването и приемането па работата; 1.2. Приемането на работата от възложителя може ли да бъде изключено като условие за заплащането па възнаграждение по договор за СМР; 1.3. Противоречи ли на разпоредбата на чл. 266, ал. 1, т. 1 ЗЗД уговорка, при която цялото възнаграждение по договор за СМР ще се дължи в случай на забавено плащане на част от вече извършената и приета работа; 1.4. Длъжен ли е въззивният съд да осигури правилното приложение на относими към спора императивни материалнонравни норми; 1.5. Нарушава ли общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата уговорка, при която забава в плащането на вече приета работа води до изискуемост на пълния размер на прогнозната стойност на договор за СМР; 2.1. При договор за СМР с предвидени единични цени допустимо ли е предварително определяне на обща цена; 2.2. При договор за СМР с уговорени единични цени посочването на обща прогнозна цена изключва ли факта на приемане на извършеното по смисъла на чл. 266, ал. 1, изр. 2 ЗЗД; 2.3. Представлява ли нарушение на императивната разпоредба на чл. 266, ал. 1, изр. 2 ЗЗД включването на уговорка в договор за СМР, посочваща обща цена по договора, въпреки че същата е уговорена при единични цени; 2.4. Кое следва да се прилага при определяне на размера на цената по договор за СМР, в случай че за възложените работи по договора са посочени както единични цени, така и обща цена; 2.5. Доколко страните са обвързани от посочена обща цена за възложените СМР, при условие че договорът е сключен при единични цени за всеки вид СМР; 3. При преценката за действителност следва ли съдът да отчете резултата, който настъпва от приложението на оспорена договорна клауза; 4.1. Длъжен ли е съдът да извърши надлежно тълкуване на спорна между страните по делото клауза от договор, сключен помежду им, която клауза е основание за спорното право; 4.2. Може ли съдът при тълкуване на договор да подмени формираната при сключването му и обективирана в съдържанието му воля на договарящите; 4.3. При тълкуване на договора следва ли съдът да търси действителната воля на страните при спазване разпоредбата на чл. 20 ЗЗД; 4.4. Необходимо ли е съдът да излезе и извън текста на самия договор, да изследва обстоятелствата, при които той е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора, действителната характеристика на договора, както и други обстоятелства, които са от значение, за да се установи действителната воля на страните; 4.5. Следва ли съдът, при тълкуване на договора, да издири действителната обща воля на страните, като приложи всички принципи за тълкуване, съгласно чл. 20 ЗЗД; 5.1. Въз основа на какви критерии следва да се направи преценката дали неустойката е нищожна; 5.2. При съобразяване на условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, следва ли съдът да вземе предвид принципа за справедливост в търговските правоотношения и целта, която клаузата преследва;

II. Процесуалноправни въпроси: „1.1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, точни, ясни и безпротиворсчиви мотиви в аргумент за крайните си изводи; 1.2. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба основания за неправилност на първоинстанционното решение; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора; 3.1. Длъжен ли е съдът да обсъди в своето решение всички доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи; 3.2. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като неотносими и/или недостоверни; 3.3. Процесуално нарушение ли е непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен извод на съда“.

По отношение на така поставените въпроси (с изключение за материалноправните въпроси по т. 2) се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), съответно:

За материалноправните въпроси – решение № 155 от 06.11.2012г. по т. д. № 744/2011 г. на II т. о., решение № 15 от 22.12.2016 г. по гр. д. № 2404/2014 г. на I г. о., решение № 23 от 4.08.2014 г. по т. д. № 1938/2013 г. на I т. о., решение № 162 от 28.01.2013 г. по т. д. № 453/2012г. на I т. о., т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.201З г. на ОСГТК на ВКС (за въпросите по т. 1); Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2016 г. на ОСГК на ВКС (за въпроса по т. 3); решение № 67 от 30.07.2014 г. по т. д. № 1843/201З г. на II т. о., решение № 236 от 24.10.2017г. по гр. д. № 576/2017г. на IV г. о., решение № 15 от 22.12.2016г. по т. д. № 2404/2014 г. на I т. о., решение № 155 от 06.11.2012 г. по т. д. № 744/2011г. на II т. о. и др. (за въпросите по т. 4); Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г. на II т. о., решение № 123 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 698/2009 г. на II г. о. (за въпросите по т. 5);

За процесуалноправните въпроси – ППВС № 1/53 г., т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 69 от 20.03.2014 г. по гр. д. № 6690/2013 г. на I г. о., решение № 91 от 21.04.2016 г. по гр. д. № 4497/2015г. на III г. о., решение № 50168 от 09.12.2022 г. по гр. д. № 1983/2021 г. на II т. о. (за въпросите по т. 1); решение № 331 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на IV г. о., решение № 170 от 06.01.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. на IV г. о. и решение № 96 от 03.12.2020 г. по гр. д. № 1076/2020г. на II г. о. (за въпросите по т. 2); ППВС № 1/53 г., решение № 91 от 21.04,2016г. по гр. д. № 4497/2015 г. на III г. о., решение № 149 от 3.07.2012 г. по гр. д. № 1084/201 1 г. на III г. о. III г. о., решение № 50168 от 09,12.2022 г. по т. д. № 1983/2021 г. на II т. о. (за въпросите по т. 3).

По отношение на материалноправните въпроси по т. 2 се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без да са изложени конкретни аргументи в подкрепа на това твърдение.

Ответникът по касация – „Пътстрой“ ООД (в несъстоятелност), [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения в писмен отговор от 23.08.2024 г. Не претендира разноски.

Ответниците по касация – „Хитбилдинг“ ЕООД, [населено място], „Пътстрой“ ООД (в несъстоятелност), [населено място] и „Х. П. и Инфраструктурни съоръжения ЕООД, [населено място] – не завяват становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на атакуваното решение въззивният съд е приел за безспорно наличието на сключен договор от 12.11.2014 г. между Консорциум „ХИТ-ПСП“ ДЗЗД и „Хитбилдинг“ ЕООД, като възложители, и „Пътстрой“ ООД, като изпълнител, за извършване на СМР, свързани с обществена поръчка № 26/321/01162 за обект „Реконструкция на път HKV 1172 (III-5074) Стамболово – граница общ. (Стамболово-Кърджали) – III-5072, в който е уговорено, че: Възнаграждението за възложените строително-монтажни работи се изчислява съобразно вид, количество и единична цена на всяка ремонтна дейност, съобразно приложение № 1 към договора, като общата му стойност възлиза на 2 161 836.96 лв., с ДДС (чл. 12, ал. 1); Плащането на цената се извършва авансово - в размер на 50 % и на междинни плащания - за пълната стойност на приетите СМР всеки месец, от които се приспада авансово платената половина от възнаграждението, като приемането на работата следва да се извърши от възложителя в срок от 7 дни от изтичането на съответния месец и при липса на възражения в този срок се счита, че работата е приета и подлежи на заплащане (чл. 12, ал. 2 и ал. 3); Договорът може да бъде нотариално заверен и изпълнителят може да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за цялата цена, в случай че същата не е платена след изтичане на 7 дни от крайния срок по договора – 30.06.2015 г. (чл. 18).

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от „Пи Ес Пи“ ЕАД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, въззивният съд е споделил извода, че клаузата на чл. 18 от процесния договор не е нищожна поради противоречие със закона и с добрите нрави. Приел е, че същата не променя съдържанието на съглашението по чл. 12 от договора относно начина на изчисляване и заплащане на дължимото по договора възнаграждение, който не противоречи на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД; не променя предпоставките или падежа за заплащане на възнаграждението; не въвежда нов падеж за цялото възнаграждение, а с нея е въведена предвидената в самия закон възможност за едната страна по договора да се снабди с изпълнително основание по реда на чл. 417 ГПК при липса на изпълнение на насрещното парично задължение на възложителя.

Като неоснователно решаващият състав е преценил твърдението на въззивника, че с оспорената клауза се изключва обвързаността на задължението за цената с приемането на работата. Според него, предпоставките за възникване на вземането на изпълнителя са описани в чл. 12, а с чл. 18 единствено е регламентирана процесуалната възможност на последния да инициира заповедно производство по чл. 417 ГПК при липса на плащане след изтичане на крайния срок по договора, като обаче, изрично е подчертал, че при издадена заповед за изпълнение по този ред и след подадено от възложителя възражение ще бъде образувано исково производство, в рамките на което изпълнителят ще носи тежестта да докаже настъпилата изискуемост на вземането му за възнаграждение – изпълнение и приемане на възложената работа съобразно вида, количеството и единичните цени по приложение № 1 към договора.

Не е споделен и доводът, че клаузата на чл. 18 обвързва дължимостта на цялото възнаграждение със забава само на една вноска от него. Съдът е посочил, че плащането на възнаграждението по договора не е уговорено на вноски, а за изпълнена и приета работа ежемесечно и че на уговорения падеж от 7 дни след изтичане на срока на договора – 30.06.2015г., би възникнало задължение за плащане на цялото възнаграждение от 2 161 836.96 лв., само ако работата е била изцяло изпълнена и приета (изрично или мълчаливо) и възнаграждение за нея не е било платено по-рано.

Според решаващия въззивен състав, оспорената клауза не предвижда и задължение за неустойка, тъй като в нея изрично е посочено, че се дължи договорената цена от 2 161 836.96 лв., т. е. дължи се възнаграждението за извършената работа, а не обезщетение за неизпълнено задължение на възложителя в посочения размер. С оглед на това, е счел за безпредметно обсъждането на възраженията на въззивника, че същата противоречи на добрите нрави.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.

Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационното обжалване, материалноправният и/или процесуалноправен въпрос, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените от касатора въпроси не отговарят на посочените изисквания.

По отношение на материалноправните въпроси по т. 1 този извод произтича от несъответствието им с мотивите на обжалвания акт. Въпросите са основани на твърдението на касатора, че заплащането на възнаграждението по процесния договор за СМР е „обусловено от настъпването на други факти, различни от извършването и приемането на работата“ и че „приемането на работата от възложителя е изключено като условие за заплащането па възнаграждение“, както и че „цялото възнаграждение по договор за СМР ще се дължи в случай на забавено плащане на част от извършената и приета работа“, което твърдение е в явно противоречие с приетото от въззивния съд. Решаващият състав ясно и категорично е посочил, че възнаграждението по договора се дължи за извършена и приета работа и че клаузата на чл. 18 предвижда единствено възможността, каквато съществува в самия закон – чл. 417 ГПК, изпълнителят да инициира заповедно производство при неплащане на възнаграждението след изтичане на крайния срок по договора, но при липса доказателства, че в този срок работата е била изпълнена и приета, претенцията на изпълнителя би била неоснователна.

Отсъствието на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на материалноправните въпроси по т. 4 се дължи на факта, че са изцяло относими към правилността на обжалвания акт. На практика, тези въпроси обективират несъгласието на страната с извода, че оспорената разпоредба на чл. 18 от процесния договор не е недействителна, чиято правилност е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му. Отделно от това, напълно неоснователно е твърдението, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС. Точно обратното, извършеното от въззивния съд тълкуване на релевантните за спора договорни клаузи е изцяло в съответствие с установените в чл. 20 ЗЗД правила и с формираната в тази връзка практика на касационната инстанция.

По същите съображения не могат да обосноват допускане на касационното обжалване и всички поставени в изложението процесуалноправни въпроси, представляващи по своето естество оплаквания за немотивираност на съдебния акт и за допуснати процесуални нарушения на задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички заявени доводи и възражения.

Останалите материалноправни въпроси – по т. 2, т. 3 и т. 5 – са ирелевантни за изхода на делото, тъй като обжалваният акт не съдържа произнасяне по тях. Въззивният съд изобщо не се е произнасял относно дължимото по договора възнаграждение с оглед уговорените единични цени и обща цена (нито е бил длъжен предвид обстоятелството, че предмет на спра е единствено действителността на конкретна клауза). Липсва произнасяне и досежно критериите и предпоставките за нищожност на неустойката (въпросите по т. 5), тъй като решаващият състав е преценил, че оспорената клауза на чл. 18 от процесния договор няма характер на неустойка. Необсъждането на тези доводи на въззивника не е резултат от неизпълнение на задължението на въззивния съд да отговори на всички доводи и възражения в жалбата, а следствие от извода му по обуславящия въпрос за съдържанието на оспорената клауза. Що се отнася до въпроса по т. 3, същият не подлежи на обсъждане, тъй като е поставен абстрактно и без връзка с мотивите на обжалваното решение.

Предвид липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на поставените въпроси, не се налага преценка относно наличието на поддържаните за тях конкретни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (второто от които заявено бланкетно).

Поради всички изложени съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1927 от 02.04.2024 г. по в. гр. д. № 4594/2022 г. на Софийски градски съд, II-В състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: