Образувано е по касационна жалба на М. В. М. от гр. В. против решение №2364/03.10.2013г., постановено по адм. дело №4487/2012 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 552-6/26 и 27.07.2012г. на Общински съвет – Варна за одобряване на план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти – публична собственост - ПУП-ПУР на кв.Изгрев, гр. В., включващ: м.”Изгрев”, м.”Франга дере” и м.”Кокарджа”, в частта му по отношение на ПИ с идентификатор № 10135.2552.2313.
В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответната страна Общински съвет - Варна оспорва жалбата.
Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за недопустимост на касационната жалба в частта по отношение на главна улица ІV клас, засягаща процесния ПИ от южната му част и неоснователна по отношение на улицата V-ти клас, засягаща ПИ 2313 от запад.
Върховният административен съд, състав на второ отделение приема следното:
1. Касационната жалба е недопустима относно улицата, засягаща ПИ 2313 от юг (ІV клас) като подадена срещу решение, което не подлежи на касационно обжалване.
Съгласно нормата на чл. 215, ал. 7, изр. 2 ЗУТ, решенията на първоинстанционния съд са окончателни по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове или на комплексни проекти за инвестиционна инициатива за изграждане на обекти с национално значение и на общински обекти от първостепенно значение. В §5, т. 73 ДР на ЗУТ е визирано, че "общински обекти от първостепенно значение" са: общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа ,
депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти - публична общинска собственост, определени в програмата по чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост за обекти от първостепенно значение, т. е. улиците от първостепенната улична мрежа съставляват общински обект от първостепенно значение по дефиницията на разпоредбата, без да се изисква включването им в програмата по чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост за обекти от първостепенно значение, което е изискуемо за визираните „други обекти-публична общинска собственост”. Точния обхват на „първостепенната улична мрежа” е определен с нормата на чл. 77, ал. 1, т. 1 ЗУТ - улиците от първостепенната улична мрежа са тези от І до ІV клас включително, като І клас са "скоростни градски магистрали".
В конкретния случай по безспорен начин по делото е установено, че по отношение на улицата, южно от ПИ 2313 (ІV клас) процесният имот се засяга от предвижданията на плана по чл. 16, ал. 7 ЗУТ за скоростна градска магистрала - І клас, поради което по смисъла на чл. 215, ал. 7, изр. 2 ЗУТ обжалваното решение в тази част е окончателно, като постановено по жалба срещу акт за одобряване на ПУП-ПУР, касаещ изграждане на общински обекти от първостепенно значение, а касационната жалба срещу него е недопустима и на основание чл. 215, т. 4 АПК следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекрати.
2. Касационната жалба относно улицата, засягаща ПИ 2313 от запад (V клас) е допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорения ПУР в частта, засягаща имота на оспорващия, за законосъобразен, без наличие на основания по чл. 146 АПК.
Планът, одобрен на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ, е различен от плана по ал. 1. Той има за предмет само уличната регулация и определя само външните (към улицата) регулационни линии на имотите. Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването им. При одобряването на този план не се спазва ограничението за отчуждаване на имот до 25% от неговата площ по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Планът по чл. 16, ал. 7 ЗУТ е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и той няма незабавно отчуждително действие и за него са неприложими изискванията за плана с такова действие по чл. 16, ал. 1-6 от закона.
По делото е установено с неоспореното по надлежния ред заключение на вещото лице, че в частта по отношение на ПИ № 2313, одобреният ПУП-ПУР предвижда отнемане на площ от 280 кв. м., което съставлява 56 % от общата площ на имота. Това е допустимо за плана по чл. 16, ал. 7 ЗУТ, при който няма ограничение за отнемане на площ до 25 %. Предназначението на отнетата площ е за прокарване на обслужваща улица, като проектираната улична регулационна линия засяга намиращата се в имота сграда и благоустройването около нея. Статутът на сградата не е предмет и не може да бъде изследван в настоящото производство (а в отчуждителното). За случая е от значение, че не съществува вариант, при който те не се засягат. Процесният ПУП-ПУР е допустимо и законосъобразно устройствено решение, предвид обстоятелството, че разглежданата улична регулация е първа за имота. Показателите на предвидените с ПУР улици в частта, засягаща процесния ПИ, отговарят на изискванията на ЗУТ и Наредба № 2/2004г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. Оспореният план е законосъобразен, отговоря на изискванията за икономичност (чл. 108, ал. 5 АПК), затова оспорването му правилно е отхвърлено с обжалваното решение.
При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 215, т. 4 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2364/03.10.2013г., постановено по адм. дело №4487/2012 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта относно улицата от V клас, засягаща ПИ 2313 от запад.
О. Б. Р. касационната жалба на М. В. М. от гр. В. против същото решение в частта относно улицата, засягаща ПИ 2313 от юг (ІV клас) и
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №16263/2013г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, в тази част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба само в прекратителната му част пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщението до касаторка Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. Д./п/ Л. М.
Л.М.