Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационна жалба на

А. Г., гражданка на Армения против решение №11490 от 06.10.2009г. по адм. д.№8838/2009г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 199/10.06.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалноправните разпоредби, както и че е необосновано. Твърди, че съдът не съобразил обстоятелствата свързани с наличие на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, предвид предоставен такъв на родителите й и че нейния баща е инвалид и тя следва да се грижи за него. Излага, че посочените от нея факти за обстановката в страната по произход не са съобразени, а е възприета справката на административния орган. Моли, да се отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Ичева оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Моли, да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна, като съдът правилно е преценил, че не са налице изискванията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, както и не са налице предпоставките по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ свързани със страната по произход. Предлага, да се остави в сила обжалваното решение.

Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, приема, че е подадена в срок и процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С решение №11490 от 06.10.2009г. по адм. д.№8838/2009г. на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлена жалбата на А. Г., гражданка на Армения срещу решение № 199/10.06.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е приел за законосъобразни изводите на административния орган, че не са налице условията по чл. 8, за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Съдът е съобразил материалноправните предпоставки за уважаване на молбата на чужденката за предоставяне на закрила, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидатката. Съобразено е становище рег. № УП-1930/08.12.2008 г., изготвено от главен експерт в РПЦБ - София в ДАБ при МС, с което е направено мотивирано предложение на Газарян да бъде отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в Р. Б..

Обжалваното решение е правилно, съответства на материалния закон, обосновано е и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила.

Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, петчленен състав намира, че са неоснователни доводите за неправилно приложение на материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Жалбоподателката е пълнолетна гражданка на Армения. Родена е на 29.03.1990г. в гр. Е., етническа принадлежност – християнка, неомъжена. Към датата на подаване на молбата - 05.02.2007г. Газарян е непълнолетна и е действала лично със съгласието на майка си С. Г.. Заявила е, че е пристигнала в България легално с родителите си, когато е била на осем години, като лични причини за заминаването си от родината не е имала. По-голяма част от живота й е преминал в България, където е завършила образованието си. В тежест на кандидата за съответния статут е да обоснове наличието на основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, което касаторката не е сторила пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата касационна инстанция. Позоваването за предоставен хуманитарен статут на родителите й и че баща й е инвалид, не обуславят извода за съществуване на предпоставките по чл. 9 от ЗУБ.

По делото липсват данни, че касаторката не може да се завърне в страната си на произход по някои от причините, посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Неоснователно е възражението, че Армения не е сигурна страна на произход. Обстоятелствата, относно положението в Армения са посочени в справка №328/04.02.2009г. на Дирекция "Международна дейност", не са оборени чрез други доклади или данни за положението в Армения. Данните сочат, че Армения е сигурна страна по произход. Преценката на съда е направена въз основа на установената по делото фактическа обстановка, поради което съдебното решение е обосновано.

Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №11490 от 06.10.2009г. по адм. д.№8838/2009г. на Върховния административен съд, трето отделение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ц. С./п/ Г. М./п/ Г. Г./п/ М. Д. М.Д.