Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на К. В. Б. от гр. Д. против решение от 21.10.2009г. на Окръжен съд-Добрич, постановено по адм. дело № 1/2009г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-14-1302/25.08.2006г. на зам. началника на ДНСК София, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж "Пристройка" масивна едноетажна, със застроена площ от 30, 08 кв. м., към постройка от 12 кв. м., узаконена с Акт за узаконяване № 84/09.11.1993г. на община Б., в УПИ VII-460, кв. 7 по плана на вилна зона "Фиш-Фиш", гр. Б., с административен адрес ул. "Четвърта" № 78.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, както и отмяна на заповедта.

Ответната страна зам. началник на ДНСК София не взема становище.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че процесната полумасивна пристройка представлява строеж, една от страните на който е подпорна стена, като са обособени помещения за лятна кухня, баня и тоалетна-допълващо застрояване по смисъла на чл. 46, т. 2 ЗУТ. Строежът е незаконен, тъй като не съответства на предвижданията на ПУП и е извършен през 1995-1996г. без разрешение за строеж. Не е търпим строеж по смисъла на §16, ал. 2 ПР на ЗУТ, тъй като не е деклариран до 31.12.1998г. и подлежи на премахване, както законосъобразно е разпоредено с обжалваната заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно.

При повторното разглеждане...