О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1561

Гр.София, 28.03.2025г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретар., като разгледа докладваното от съдията Русева ч. г.д.N.935 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

С определение №.235/7.01.25 по г. д.№.9693/23 на СГС, ГО, ІІ въззивен брачен състав, молбата на В. М. за изменение на постановеното по делото решение №.4993/29.08.24 в частта за разноските – чрез присъждане на такива за адвокатско възнаграждение, е оставена без уважение поради непредставяне на надлежни доказателства, удостоверяващи плащането.

Постъпила е частна жалба от В.М., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.

Ответната страна А. Ц. М. оспорва жалбата с твърдения, че представените доказателства не доказват по надлежен начин твърдяното реално плащане на претендираната сума.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно ТР 6/12, ОСГТК, разноски се присъждат само когато е доказано извършването им; в договора за правна помощ трябва да бъде указан вида на плащане; когато е договорено такова по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи. В случая се претендира присъждане на 1400лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че сумата ще бъде платена по банков път. Разпоредбата на чл.75 ал.3 ЗЗД предвижда, че когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. За доказване на твърдяното плащане жалбоподателят е представил...