Производство по чл. 121 и сл.ДПК отм. и чл. 208 и сл.АПК.

К. Д. на ДОУИ-В. Т. моли да бъде отменено решение №439/15.01.2011г. по адм. д.№257/2011г. на Великотърновския административен съд, с което е отменен РА №40900281/25.08.2009г. на ТД на НАП-В. Т., с който са определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ отм. и ЗДДФЛ с лихви за 2002г., 2004г. – 2006г. и 2007г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба Г. Т. по съображения в писмен отговор и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок., а разгледани по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА №40900281/25.08.2009г. на ТД на НАП-В. Т., с който са определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2002г., 2004г. – 2006г. в общ размер 44 857, 48лв с лихви и данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007г. 3055, 51лв с лихви след проведена по чл. 122 т. 2 и 7 и ал. 2 ДОПК ревизия.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съответна на събраните по делото доказателства. Законосъобразен по чл. 158 ал. 2 и чл. 57 ал. 2 т. 2 и 3 ДОПК е изводът на съда, че са допустими свидетелски показания за установяване на обстоятелството върнати ли са внесените от ревизираното лице и съпругата му 22 109лв от заем и 4117лв във...