Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. А. от гр. П. против решение № 13431 от 16 октомври 2013 год., постановено по адм. дело № 4558/2013 год., по описа на Върховен административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЧР-П-22 от 06 март 2013 год. издадена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените от нея съдебни разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът – министърът на икономиката, енергетиката и туризма не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд е заповед № ЧР-П-22 от 06 март 2013 год. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение, на Г. Ц. А. от гр. П., на длъжност „младши експерт” в Регионален сектор „Плевен”, отдел „Наблюдение и контрол на изпълнението” към Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност”, поради съкращаване на длъжността, считано от 01 април 2013 год. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, спазени са всички изисквания на процесуалните правила и материалният закон е приложен правилно. В тази насока е изложил и доводи, че оспорената пред него заповед е издадена при спазване на материалноправните предпоставки, визирани в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл – съкращаване на заеманата от служителката длъжност. Вследствие на влизане в сила на промяната в длъжностното разписание от 01 април 2013 год., бройката за „младши експерт” в Регионален сектор „Плевен” е закрита и длъжността е премахната като нормативна позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за липса на отменително основание спрямо обжалваната заповед е законосъобразен. С чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл законодателят е регламентирал, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. В контекста на изложеното, за да възникне основанието, предвидено в текста на цитирания текст от ЗДСл следва да се установи, че длъжността, заемана от служителката като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на
чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (НПЕКДА
) не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение.
В конкретния казус с влизане в сила на промяната в длъжностното разписание и утвърждаване на организационно-управленска структура на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, считано от 01 април 2013 год. се намалява броят на регионалните сектори в отдел „Наблюдение и контрол на изпълнението” като се закриват три регионални сектора – в Благоевград, Плевен и В. Т.. Направено е отбелязване, че закриването на тези три сектора няма да доведе по промяна в общия брой щатни бройки, като същите ще бъдат прехвърлени в други регионални сектори. Заеманата от Г. Ц. А. длъжност безспорно е била премахната като позиция в длъжностното разписание на съответното Министерство и не само заеманата от касаторката длъжност, а и целият Регионален сектор „Плевен” на отдел „Наблюдение и контрол на изпълнението ”в главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност” е закрит. С това действие на органа е възникнал юридическият факт на съкращаване на длъжността, установен в чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, за чието проявление е достатъчно фактическото премахване на съответната длъжност като нормативно определена позиция в щатното (длъжностното) разписание, което да е обусловено от действително преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност, изразяваща се в система от функции, задачи и задължения - съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от НПЕКДА. Тук следва да се отбележи, че макар и мястото на изпълнение на работата да не е сред задължителните елементи на заповедта за назначаване – чл. 11, ал. 2 от ЗДСл, то в случая Г. Ц. А. е назначена не в структурата на министерството на икономиката, енергетиката и туризма като цяло, а конкретно в Регионален сектор „Плевен”. Поради това по отношение на служебното й правоотношение мястото на изпълнение на длъжността е станал задължителен елемент и при закриването на този регионален сектор е налице съкращаване на всички длъжности, съществували в него, включително и на длъжността на Г. Ц. А..
При тези данни, първоинстанционният съд правилно е приел, че закриването на Регионален сектор „Плевен” обуславя извод за съкращаване длъжностите в същия, независимо от запазването на общата численост на дирекцията и отдела. Също така следва да се отбележи и че длъжността, заемана от Г. Ц. А., е реално съкратена и не съществува под наименованието на друга длъжност. От изложените до тук разсъждения се обуславя наличието на материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, както инстанцията по същество правилно е установила.
С оглед на горното и при липса на визираните в касационната жалба нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилна преценка за липсата на основание за прекратяване на служебното правоотношение към датата на издаване на заповедта на органа по назначаването и от ангажираните по делото писмени доказателства е видно, че са били налице всички елементи, съставляващи фактическия състав на визираното в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение. Като е отхвърлил жалбата на Г. Ц. А. против процесната заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, тричленният състав на ВАС, пето отделение е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора, претенцията на Г. Ц. А. за присъждане на сторените от нея съдебни разноски за две съдебни инстанции е неоснователна. Искане за разноски от ответника по касация не е направено, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 13431 от 16 октомври 2013 год., постановено по адм. дело № 4558/2013 год., по описа на Върховен административен съд, пето отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Й./п/ С. Н./п/ А. К./п/ Г. К. Г.Ч.