Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на В. В.а Князева от гр. И., чрез процесуалния й представител адв. Е. К., против решение № 55 от 10.11.2010 г., постановено по административно дело № 108 от 2010 г. на Административния съд - Разград, с което е отхвърлено оспорването й срещу решение № 45 от 24.09.2010 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено разпореждане № 94В-16402440 от 31.08.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст за периода 27.02-22.08.2009 г. в размер на 1383, 43 лв. - главница, както и 342, 09 лв., представляващи начислената лихва. Наведени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът - ръководителят на ТП на НОИ - Разград, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба с мнение съдебният акт да бъде оставен в сила като съобразен със закона.

Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно.

Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна.

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в...