Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Разград срещу решение № 70 от 10.11.2009 г. по адм. дело № 116/2009 г. по описа на Разградския административен съд.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК.

Ответницата – Р. В. Г. не е взела становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон и разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание, съдът счете същата за неоснователна по същество.

С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № 2009005919/19.08.2009 г. на внд заместник-директор на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Р. (ОД на МВР-Разград), с която на Р. В. Г. е наложена временна забрана за напускане на страната и издаване на паспорт до изпълнение на задължението на основание чл. 76, т. 3 отм. от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, понастоящем заглавието е изменено на „Закон за българските лични документи”). Счел е за безспорно, че физическото лице има парично задължение в големи размери към българското юридическо лице „Райфайзенбанк България” ЕАД, гр. С., установено въз основа на изпълнителен лист, издаден от Разградския районен съд, по силата на който Р. Г. е осъдена солидарно с „Венера 777” ЕООД, гр. Р., и Н. Н. Г. да заплати на посоченото юридическо лице сумата от 27546 евро, задължение по договор за банков кредит от 17.05.2008 г.;...