Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на ТД на НАП гр. П. против решение № 294/21.12.2007г., постановено по адм. дело № 480/2007г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отменен АУЗД № 99-4/01.06.2007г. на ТД на НАП. Касаторът подържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ”Л. С. - Ирис - Р. С.” гр. П., не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:

С обжалваното решение на Административен съд гр. П. е отменен акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №

99-4/01.06.2007г., с който е установено данъчно задължение по ЗДДС за внасяне на ЕТ”Л. С. - Ирис - Р. С.” за периода м. 01.2003г. в размер на 351, 60 лв. и лихва 192, 88 лв.

За да постанови това решение съдът е приел от фактическа страна, че производството по издаване АУЗД №

99-4/01.06.2007г. е започнало въз основа на декларация по чл. 100, ал. 3 от 3ДДС отм. , подадена с вх. № 99-4/01.06-2007г. от ЕТ "Л. С.-Ирис-Р. С." -гр. П. за данъчен период м. 01.2003г. С декларацията данъчно задълженото лице е определило данъчното си задължение за периода в размер на 351, 60 лв. , като е отразило извършено прихващане на определения от него данък със сума за възстановяване, възникнало в по-ранен период в същия размер . За да издаде оспорвания акт инспекторът по приходите е приел, че задълженото лице не е в процедура по чл. 77 ЗДДС. поради което е налице остатък от ДДС за довнасяне за периода в размер на 351, 60 лв. и лихва 192, 88 лв. Въз основа на тази констатация органът по приходите е издал оспорвания АУЗД, който е обжалван по административен ред, и в законоустановения срок решаващият орган - Директорът на ТД на НАП не се е произнесъл по жалбата.Преди започване на производството по издаване на оспорвания АУЗД, съдът е констатирал, че със заповед № 396/22.02.2007г. , изменена със заповед № 672/11.04.2007г. ТД на НАП е възложено извършване на ревизия на Р. И. С., с обхват, включващ Данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2002г. до 31.01.2007г. В резултат на извършената ревизия е съставен ревизионен доклад от 05.06.2007 г., и ревизионен акт № 1500672/27.09.2007г. Ревизионният акт обхваща установяването и на задължението на жалбоподателя по ЗДДС отм. за периода 01.01.2003г. до 31.01.2003 г. в размер на 351, 60 лв. и лихва в размер на 74, 99 лв.

Съдът е приел за неоснователно възражението на директора на ТД на НАП за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес. М. се е със съображения, че с АУЗД се създават задължения за данъчния субект и изрично е предвидена възможност за обжалването му. Съдът е приел, че обжалваният акт е издаден в нарушение на установените процесуални правила по чл. 106, ал. 1 ДОПК, според които при установяване на несъответствия, засягащи основата за данъчно облагане или размера на задължението, органът по приходите може да пристъпи към издаване на АУЗД след осъществяване на процедура по чл. 103 ДОПК, предвиждаща задължение на органа по приходите да покани подателя на декларацията да отстрани несъответствията в 14-дневен срок и едва ако не ги отстрани с подаване на нова декларация или е невъзможно служебното им отстраняване по реда на чл. 103, ал. 3 ДОПК, органът по приходите може да пристъпи към издаване на АУЗД. В случая такава покана не е изпратена. Съдът е приел също, че е нарушена разпоредбата на чл. 108 ДОПК, която предвижда, че установяването на данъчните задължения се извършва с данъчен акт, а предварителното установяване на задълженията с АУЗД има своето оправдание само когато не е издаден ревизионен акт. В конкретния случай обжалвания АУЗД е издаден на 01.06.2007г., а ревизията е била възложена на 22.02.2007г., ревизионният доклад е издаден няколко дни след процесния АУЗД. След като е била възложено и се е извършвала данъчна ревизия, е било безпредметно и в несъответствие с целта на закона издаването на АУЗД. Така постановеното решение е правилно.

По делото не съществува спор относно релевантните по спора факти и обстоятелства. Съдът обосновано е приел от фактическа страна, че за данъчен период м. 01/2003г. жалбоподателят, ответник в касационното производство ЕТ”Л. С. - Ирис - Р. С.”, е подал СД по ДДС с резултат ДДС за внасяне в размер на

351, 60 лв., като е отразило извършено прихващане на определения от него данък със сума за възстановяване, възникнало в по-ранен период в същия размер, който да бъде приспаднат по реда на чл. 77, ал. 1 ЗДДС, а с обжалвания пред съда АУЗД е установено задължение за същия период – ДДС за внасяне в размер на 351, 60 лв. и лихва 192, 88 лв., като е прието от органа по приходите, че ДЗЛ не е в процедура по чл. 77 от ЗДДС. Безспорно е също, че на данъчния субект не е връчена покана по реда на чл. 103, ал. 1 ДОПК да отстрани констатираните несъответствия в подадената от него декларация, както и че със заповед № 396/22.02.2007г. е възложено извършването на данъчна ревизия на същия субект, която включва и задълженията по ЗДДС за периода м. 01/2003г., ревизионният доклад по тази ревизия е издаден на 05.06.2007г., а ревизионният акт – на 27.09.2007г.

Предвид тези факти и обстоятелства, правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1 ДОПК, органът по приходите издава акт, с който се коригира задължението по декларацията по чл. 105, когато в тази декларация се установят несъответствия, които засягат основата за данъчно облагане или размера на задължението, които не са отстранени по чл. 103. Предвидената в чл. 103 ДОПК процедура изисква при установяване на несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации, подателят да бъде поканен да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаване на съобщението, което според ал. 2 се извършва с подаването на нова декларация. За несъответствията, които се отнасят до данни, съдържащи се в регистъра по чл. 81, ал. 1 ДОПК е предвидена възможност да бъдат отстранени от служител на съответната териториална дирекция. В конкретния случай на данъчния субект не е връчена покана за отстраняване на несъответствията по реда на чл. 103, ал. 1 ДОПК, поради което същият не е имал възможност да го стори, от което следва, че не е изпълнено едно от изискванията по чл. 106, ал. 1 ДОПК за издаване на акт за установяване на задължение по декларация, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Изложените в касационната жалба доводи за това, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 103 и чл. 106 ДОПК, са неоснователни. След като в разпоредбата на чл. 106, ал. 1 ДОПК е предвидено, че АУЗД се издава, ако констатираните несъответствия не са отстранени по реда на чл. 103, то очевидно се има предвид изпълнение на процедурата предвидена в чл. 103, регламентираща действията на приходната администрация след приемане на декларацията. Затова твърдението в касационната жалба, че не било предвидено такова изискване, противоречи на съдържанието на разпоредбата на чл. 106, ал. 1 ДОПК. Освен това, в чл. 103 ДОПК не е предвидена хипотеза, при която данъчният субект да може по своя инициатива да коригира данните в декларацията, както неправилно поддържа касаторът.

Неоснователно е и другото възражение в касационната жалба, според което за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване на АУЗД, след като за същите задължения има издаден ревизионен акт. В разпоредбата на чл. 106, ал. 2 ДОПК изрично е предвидена възможността за обжалване на АУЗД и след като с издадения акт се засяга неблагоприятно правната сфера на данъчния субект, което в случая се изразява в това, че са установени данъчни задължения за внасяне, вместо за приспадане, както е декларирано в подадената справка - декларация по ЗДДС, то очевидно за него е налице правен интерес да обжалва този акт. Издаването на ревизионен акт за установяване на данъчните задължения за същия период не ограничава правото на субекта да обжалва АУЗД, след като такъв акт е издаден и съществува в правния мир, а освен е предвидена изрично възможността за самостоятелното му обжалване. Възможността за обжалването на ревизионния акт е на самостоятелно основание и не изключва възможността за обжалването на издадения преди това АУЗД, макар да се отнасят за едни и същи задължения. В тази връзка следва да бъдат споделени съображенията, които са изложени в решението на административния съд, че е било безпредметно издаването на АУЗД след като преди издаването на този АУЗД за същите задължения е било възложено извършването на данъчна ревизия, приключила с ревизионен акт.

Предвид изложените съображения, не са допуснати твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора разноски за настоящото производство не се възлагат, тъй като не са претендирани от ответника по касационната жалба.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 294/21.12.2007г., постановено по адм. дело № 480/2007г. по описа на Административен съд гр. П.. Решението е окончателно и не може да се обжалва. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. З./п/ Е. М.

Е.М.