Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Б. М. Р. от гр. В. Т. срещу решение № 506 от 06.11.2009 г. по адм. д.№ 656/2009 г. на Административен съд гр. В. Т., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № ЯЗ-1893 от 31.07.2009 г. на директора на ОД на МВР гр. В. Търново за налагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната и отказ от издаване на паспорт и заместващи го документи".

Поддържат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за необоснованост на решението и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът не е взел становище.

Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че жалбоподателят е осъждан за престъпление от общ характер по чл. 343Б, ал. 1 НК и не е реабилитиран, поради което са налице предпоставките по чл. 76, т. 2 от ЗБДС за налагане на принудителна административна мярка. Изложени са мотиви, че дори наложеното наказание пробация да е започнало да се изпълнява незабавно след постановяване на определението, с което е одобрено споразумението, тригодишният срок по чл. 86, ал. 1, т. 2 НК изтича през 2011 г. и няма доказателства за постановена съдебна реабилитация. Решението е законосъобразно.

Съгласно чл. 76, т. 2 от ЗБДС/ ЗБЛС/, действаща към момента на издаване на оспорената пред съда заповед, може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани.

С оспорената пред съда заповед № ЯЗ-1893 от 31.07.2009 г. на директора на ОД на МВР гр. В. Търново на жалбоподателя е наложена принудителна административна...