Производството е образувано по касационната жалба на С. И. Н. от гр. С. против решение № 14022 от 1.11.2011 год., постановено по адм. д. № 6593/ 2011 год. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № КВ - 142 от 20.04.2011 год. на министъра на отбраната за прекратяване на договора за кадрова военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в резерва, на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2 и чл. 164, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили, като е осъден да заплати направените по делото разноски. Претендира се присъждането на всички направени в производството разноски.

Ответниктът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за защита от юрисконсулт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба по същество за неоснователна.

Първоинстанционният съдебен състав е установил, че жалбоподателят Николов е работил в системата на МВР от 1987 година. Към момента на уволнението му е заемал длъжността началник на Първи сектор в отдел "Контрол и охрана" на Регионална служба "Военна полиция" - София, със звание подполковник.

С оспорената заповед № КВ - 142 от 20.04.2011 год. министърът на отбраната е прекратил договора на С. И. Н. за кадрова военна служба, освободил от длъжност и от военна служба и зачислил в резерва на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2 и чл. 164, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили - поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), по предложение на директора на служба "Военна полиция".

Разпоредбата на чл. 164, т. 5 от ЗОВС сочи, че договорът с военнослужещия може да се прекрати, като министърът на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица му отправят шестмесечно предизвестие, когато същият придобие право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Т.е. законът дава възможност на административния орган по своя инициатива да прекратява договор и освобождава от военна служба при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 1 от КСО. Съгласно цитираната правна норма военнослужещите придобиват право на пенсия при освобождаване от служба при 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети да са действително изслужени като военнослужещ, независимо от възрастта.

Според представената по делото справка за осигурителен стаж, към 15.09.2010 г. жалбоподателят е имал общ осигурителен стаж 25 години и 17 дни, от който на военна служба в Българската армия 23 години и 17 дни и осигурителен стаж извън системата - 2 години (за периода на наборна военна служба).

При така установените фактически и правни основания правилен е първоинстанционният извод за законосъобразност на оспорения административен акт като издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроцесуалните правила.

Неоснователен е поддържаният довод на касатора, че към момента на освобождаването от служба Николов не е имал необходимия стаж по смисъла на чл. 69, ал. 1 от КСО. Вярно е, че не всеки осигурителен стаж е и служебен стаж, но в случая направеното възражение за разликата в двете понятия е неотносимо. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от КСО сочи, че правото на пенсия се придобива при 25 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като военнослужещи по ЗОВС. При така представената справка е видно, че изискванията на закона са изпълнени - 16 години и 8 месеца, а в случая само служебният стаж на Николов в МО е 23 години и 17 дни.

От фактическа страна касаторът основава твърдението си за неправилност на съдебното решение, с което е потвърден процесния индивидуален административен акт единствено с обстоятелството, че длъжностното лице, изготвило справката за общия осигурителен стаж не е имало материална компетентност и че справката не отговаря на изискванията по чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Но релевантните към спора факти не се отричат, съдържанието на документа в тази насока н

е е оспорено по надлежния ред от жалбоподателя - не е представена, например, трудова, служебна или осигурителна книжка, оборваща констатациите на приложената справка. Що се отнася до органа, издал справката, то това е органът по последна месторабота на осигуреното лице. Затова изводът на съда, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 69 КСО за придобиване право на пенсия от лицето, е правилен. Съответно на закона е и заключението, че административният орган е упражнил законосъобразно правомощията си по чл. 164, т. 5 от ЗОВС. Те могат да бъдат упражнени едностранно от издателя на акта, по собствена инициатива спрямо военнослужещия. Ирелевантно е възражението на касатора, че той не е подавал молба за прекратяване на договора. Целесъобразността на акта органът не е длъжен да мотивира, нито това обстоятелство подлежи на съдебен контрол. Контрол за законосъобразност съдът упражнява само досежно изпълнението на заложените в закона обективни предпоставки. При издаването на заповедта с конкретното правно основание административинят орган не е задължен да извършва оценка на личните качества на военнослужещия, нито да извършва подбор на кадрите.

По тези съображения касационната инстанция счита обжалваното решение за правилно като постановено в съответствие с материалния закон и обосновано, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направената претенция от ответника за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт, в тежест на касационния жалбоподател следва да се присъди сумата от 150 лв. на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с

чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14022 от 1.11.2011 год., постановено по адм. д. № 6593/ 2011 год. на тричленен състав на Върховния административен съд.

ОСЪЖДА С. И. Н. от гр. Iофия, кв. "Витоша", бл. 2, вх. 1, ап. 18 да заплати на Министерството на отбраната на Р. Б. направените по делото разноски в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева). Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ю. К./п/ Т. В./п/ И. Р./п/ П. Н. Т.В.