Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба подадена от адвокат Г. Б. в качеството му на пълномощник на В. А. Г., със съдебен адрес гр. С., ул. "С. С." №2, ет. 2, дная 11 срещу решение № 97 от 27.10.2009 г., постановено по адм. дело № 4742 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-град.

В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за съществено нарушение на процесуални правила и на приложимия закон при постановяването му - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът председателя на ДАНС, чрез юрисконсулт Ганчева излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 115 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС) във вр. с чл. 145, ал. 1 от АПК, образувано по жалба на В. А. Г. от гр. С., е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № ЧР-з-395 от 23.06.2009 г. на председателя на ДАНС за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от Държавна агенция "Национална сигурност", поради придобиване право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 3 от КСО.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и приложимия закон.

От доказателствата по делото е установено, че с обжалваната заповед на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 111 от ЗДАНС и...