Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. И., действащ в качеството му на процесуален представител на митница "Варна" и началника на Митническо бюро Шумен против Решение № 156/15.11.2010 год. на Административен съд - гр. Ш., постановено по адм. д. № 234 по описа за 2010 год. на този съд. С Решението е отменено Решение вх. № 291/21.01.2010 год. към ЕАД № 08BG002008Н0003160/04.02.2008 на Началника на МБ - Шумен. В полза на "Примекс" ЕООД са присъдени разноски в размер на 100 лева.
От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост. Според касатора ако цената, като "комисионна за покупка" е различна от договорената, тоест не е в рамките от 10 до 40%, то това възнаграждение не е комисионна за покупка по този договор, а е друго възнаграждение. В случая процентното съотношение е много повече и различно от договореното, тоест не може да се приеме, че възнаграждението представлява "комисионна за покупка" по договор № 31/04/К от 31.01.2004 година, сключен между "Примекс" ЕООД и "Х. В." ЛТД. Във фактура № 6022008/06.02.2008 год., като основание за плащане е посочен договор 31/04/П от 26.01.04 год., който не е представен по делото. Приложеният договор е от друга дата и е за покупко - продажба на стоки. Съобразно чл. 32, т. 1, б."а" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 год., комисионните и брокерските възнаграждения, с изключение на комисионните за покупка на стоката, трябва да се прибавят към реално платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки, когато тези комисионни са за сметка на купувача, но не са включени в цената. За целите на Глава ІІІ от Регламента, чл. 32 в т. 4 определя понятието "комисионна за покупка", а именно: "възнаграждението, платено от вносителя на неговия агент за услугата да го представлява при покупката на остойностяваните стоки.
С писмено становище началникът на МБ Шумен е поискал чрез гл. юрисконсулт С. К. да бъде уважена касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба - "Примекс" ЕООД - гр. К. я е оспорил с писмени бележки от адв. Г. Б.. Съдът е изследвал същността на комисионния договор и неговото наличие в отношенията между "Примекс" ЕООД и "Х. В." ООД. Касаторът не е коментирал другото основание за отмяна на решението - нарушаване изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 4, ал. 2, т. 5 АПК - липсата на мотиви и на ясно определена разпоредителна част в акта. Претендира разноски за касационното производство.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Първо „А” отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното отменително основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.
За да отмени решението, Съдът е установил следното:
На 04.02.2008 год. в МБ - Шумен е подаден ЕАД за допускане за свободно обръщение от името и за сметка на "Примекс" ЕООД, регистриран с № 08BG002008Н0003160/04.02.2008 год. Стоките са декларирани с произход от Украйна и посочено условие на доставката в кл. 20 FCA Днепропетровск. Към митническата декларация е приложена фактура № 25223/30.01.2008 година. От дирекция "Последващ контрол" при АМ е извършена проверка и контрол за законосъобразността на действията на вносителя "Примекс" ЕООД. За резултатите от проверката е съставен доклад № 15/14.10.09 година. С писма на МБ - Шумен от вносителя са изискани допълнително документи, доказващи митническата стойност на стоките. "Примекс" ЕООД е представило копия на ЕАД, фактури за комисионна, фактури за транспорт, платежни документи и договори. Отдел "Тарифна политика" при митница "Варна" е изразил становище, че документите не доказват наличието на "комисионна за покупка", поради което следва всички разходи, направени на купувача във вид на комисионни, да се прибавят към митническата стойност на стоката. Началникът на МБ - Шумен е приел, че към декларираната митническа стойност (МС) следва да се прибавят разходите по приложената фактура за комисионна № 6022008/06.02.2008 година.
С решение вх. № 291/21.01.2010 год. към ЕАД, Началникът на МБ - Шумен е определил МС на стоката по процесния ЕАД в размер на 47497, 05 лева, като в кл. 47 е била направена корекция на дължимия ДДС в размер на 9499, 41 лв. и определил като дължима за вземане под отчет разликата до пълния размер на дължимия ДДС. С решение № П-47-127-1-1/05.05.2010 год. Началникът на митница "Варна" е отхвърли жалбата срещу решението на началника на МБ - Шумен.В кръга на правомощията си по чл. 168 АПК съдът е констатирал, че обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган и в писмена форма, но при несъответствие с изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, поради липсата на мотиви. Фактическото основание за издаване на акта е следното: "... Приложените документи не доказват наличието на комисионна за покупка и би следвало всички разходи, направени от купувача във вид на комисионни, да се прибавят към стйноста...". Липсват аргументи защо органът приема, че сумата, описана във фактура № 25223/30.01.2008 год. не представлява плащане на "комисионна за покупка". Данни за това не могат да се извлекат от становището на отдел "Тарифна политика" при митница "Варна". С излагането на мотиви, се довеждат до знанието на страните съображенията, поради които административният орган е издал съответния акт. Това подпомага страните при организиране на защитата им. Наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността на акта.
Съдът е приел за основателно възражението на представителя на дружеството за липсата на размера на сумата, която трябва да се доплати. Посочено е, че решението не съдържа размера на платената и добавена комисионна. Описания пропуск е квалифициран от съда, като нарушение на изискването за форма на акта, във връзка с предпоставката по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК за ясно определена разпоредителна част, с конкретно указани права и задължения на адресатите. Съдът е приел за установено по делото, че оспорения акт е издаден в нарушение на материалния закон и е несъответен на целта на закона. По време на съдебното производство е представен договор № 31/04/К от 31.01.2004 год., сключен между "Примекс" ЕООД в качеството му на доверител/комитент и "Х. В." ООД - Лондон, като посредник/комисионер. Страните са договорили "Х. В." ООД да закупи стоки директно от производителя "Днепрошин" АД - Украйна, от свое име и за сметка на "Примекс" ЕООД по предварителна заявка. Доверителят се е задължил да заплати на посредника комисионна при условията на т. 4 от договора.
Съдът е тълкувал нормата на чл. 348, ал. 1 ТЗ в унисон с която покупката на стоките, предмет на внос по процесния ЕАД, е документирана с фактура от 06.02.2008 година. Освен това, СЕО е постановил решение по дело С - 299/90 от 25.07.1991 год. във връзка с преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 3 от Регламент /ЕИО/ № 1224/80 на Съвета от 28.05.1980 год. относно стойността на стоките за митнически цели. Независимо, че с приемане на Регламент /ЕИО/ 2913/92 год. на Съвета от 12.10.1992 год. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, се отменя Регламент /ЕИО/ № 1224/80, даденото тълкуване на чл. 3 от отменения регламент, е приложимо доколкото понятието за "комисионна за покупка" по смисъла на чл. 32, параграф 4 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 e с идентично съдържание. Изрично в чл. 1.2 от комисионния договор страните са посочили, че посредникът е длъжен да осъществи доставката на стоки при следните условия - да закупи стоката от свое име и за сметка на доверителя. По силата на тези условия функцията на посредника е ограничена до участие, като непряк представител в договора за продажба, поради което същият не носи финансовите рискове при покупката. Поради тези обстоятелства съдът е направил извод за наличието на комисионен договор, сключен между "Примекс" ЕООД и "Х. В." ООД.
Фактурата е доказателство, че комисионерът купува от свое име стоката от трето лице. Товарополучател на стоката е "Примекс" ЕООД, а видно от заключението на вещото лице, стоките, предмет на ЕАД, са осчетоводени в "Примекс" ЕООД като закупени стоки по сч. сметка 304 с доставчик "Х. В." ООД. Основание за осчетоводяването е митническата декларация за внос. В. лице е установило при проверката документи, доказващи плащането на стоката от "Примекс" ЕООД към "Х. В." ООД. Оттук е прието, че е налице продажба на стоките от "Х. В." ООД на "Примекс" ЕООД. Именно последното дружество е въвело стоките, описани в ЕАД.
В приложения по делото сертификат за произходна стоките, е отразено, че износител е "Днепрошина" ОАО - България, по делото се съдържат доказателства, че в МС е включена стойността на транспортните разходи, направени от "Примекс" ЕООД. Липсата на доказателства за водена кореспонденция между доверителя и комисионера, не е разколебала извода на съда относно характера на плащането, като "комисионна за покупка". От съдържанието на писмото, изходящо от ОАО "Днепрошина" става ясно, че "Х. В." ООД притежава изключителни права за реализиране продукцията на украинското дружество на територията на РБ. Английското дружество не е действало като търговски посредник на "Примекс" ЕООД, защото посредник е търговецът, който по занятие посредничи за сключване на сделки. Неговата функция е ограничена до сключване на фактически, но не и правни действия.
Формулиран е обобщаващият извод за липсата на основания за промяна на декларираната МС на стоките, предмет на внос по процесния ЕАД, тоест няма основание за преизчисляване размера на дължимия ДДС.
Обжалваното решение е правилно като резултат и трябва да бъде оставено в сила, макар и с някои уточняващи съображения.
Мотивът на първоинстанционния съд, че от решението не става ясно каква сума е взета под отчет е неправилен. Това е така, защото в административния акт е отбелязано какъв е предходния размер на задължението, какъв е новия размер, както и че се взима под отчет именно новия размер. Анализът на приложения ЕАД показва, че в него е положен печат "Разрешено вдигане на стоките", от което следва изводът, че дължимият ДДС по декларираната в процесния ЕАД митническа стойност, е внесен, съответно вземането под отчет по оспореното решение на МБ - Шумен е относимо към увеличаване на дължимия ДДС.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд за необоснованост на констатацията от акта, според която стойността по процесната фактура не представлява комисионна за покупка. Правилно съдът е приел за релевантно представянето на комисионния договор № 31/04/К от 31.01.2004 година, сключен между "Примекс" ЕООД, като доверител и "Х. В." ООД - Лондон, в качеството му на посредник/комисионер. По този договор страните са се съгласили комисионерът да закупува гуми и предпазни ленти от ОАО "Днепрошина" - Украйна, от свое име и за сметка на "Примекс" ЕООД по предварителна заявка, като доверителят ще заплаща комисионна по т. 4 от сделката (в размер на 10 - 40% от стойността на доставката). Първоинстанционният съд законосъобразно е изтълкувал и приложил нормата на чл. 348, ал. 1 от ТЗ, квалифицирайки договора като "комисионен" по ТЗ при условията на непряко представителство. По делото е представена международна фактура, издадена от ОАО "Днепрошина" - Украйна (доставчик и изпращач) на купувача "Х. В." ООД - Лондон. Получател е "Примекс" ЕООД. Коректно е позоваването в първоинстанционното решение на решението на СЕО от 25.07.1991 год. по дело С - 299/90 година. В него е прието, че когато агентът по покупката действа от свое име, но фактически представлява интересите на вносителя, действайки за негова сметка, при определяне на митническата стойност по чл. 3, параграф 1 от Регламент /EИО/ ) 1224/80 на Съвета от 28.05.1980 год. за остойностяване на стоките за митнически цели, трябва да отчита сделката между производителя/доставчик на стокиите от една страна и вносителя. Цената по сделката между двата контрагента представлява митническата стойност по чл. 3 пар. 1 от Регламент /ЕИО/ №2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 год. за създаване на Митнически кодекс на Общността. В цитираното решение е прието, че комисионната за покупка не трябва да се включва в горепосочената стойност, дори когато вносителят е описал агента по покупката, като продавач и е декларирал цената на стоките като фактурирана от същия агент.Цитираната практика е приложима и в настоящия казус, като допълнителен аргумент в подкрепа на извода е, че чл. 3, пар. 1 от Регламент № 1224/80 е с идентично съдържание, както чл. 29 пар. 1 МК, чл. 8 пар. 1 (А) (i) от Регламент № 1224/80 - чл. 32, пар. 1, б. "а" i) от МК. Съгласно цитираните текстове комисионната за покупка не се включва в митническата стойност по чл. 29, пар. 1 МК, а чл. 8, пар. 4 от Регламент № 1224/80 е идентичен по съдържание с чл. 32, пар. 4 от МК. Според последния комисионна за покупка означава възнаграждението, платено от вносителя на агента за услугата да го представлява при покупката на остойностяваните стоки.
По начало изводът на първоинстанционния съд, че собствеността върху стоките е преминала в патримониума на търговското предприятие на "Примекс" ЕООД, е обоснован. Въз основа на съвкупният анализ на чл. 292, ал. 2, чл. 349, ал. 2, чл. 355, чл. 348, ал. 2 ТЗ и събраните по делото доказателства може да се направи извод, че с предаване на стоките на вносителя, собствеността върху тях е преминала в негова полза, макар да липсва съответната фактура за отчетната сделка по комисионния договор.
В отношенията между комисионера и доверителя правата, придобити от първия, се считат за права на доверителя, поради което даването на сметка на доверителя и прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка по чл. 355 ТЗ при движими вещи, се осъществява с предаване вещите на доверителя. Този ефект предвид наличието на ЕАД за внос, фактура от украйнското дружество, доказателства за реализиран транспорт на стоките, който е възложен от "Примекс" ЕООД, е доказан по делото. В подкрепа на така формулирания извод е констатацията на вещото лице за надлежно осчетоводяване от вносителя на на стоките по сметка 304. Според заключението на експерта, заявки и потвърждения в офиса на "Примекс" ЕООД, които са свързани с договора, не се пазят и не е трябвало да бъдат съхранявани, защото те не подлежат на осчетоводяване, респективно не съставляват счетоводни документи.
Правилно не е прието по делото, че стоките са прехвърлени съгласно клаузите на договора за продажба № 31/04/П от 20.01.2004 год., защото правоотношенията са били регламентирани с комисионния договор № 31/04/К от 31.01.2004 година. В чл. 3.1 от последния страните са се уговорили да бъде сключен отделен рамков договор за прехвърляне собствеността върху закупените стоки и за заплащане на всяка отделна доставка. Този извод намира потвърждение в данните, съдържащи се в представените фактури и вносен ЕАД. Погрешното посочване номера и датата на договора, по който е документирана комисионната за покупка, на инкорпорираните факти във фактурите и оформеният от вносителя ЕАД, съответстват на действителните отношения, възникнали между "Примекс" ЕООД и "Х. В." ООД - Лондон, съгласно приложения по делото комисионен договор № 31/04/К от 31.01.2004 година с неголеми отклонение в размера на комисионната. Съобразно текста на чл. 351, ал. 1, изр. 2 ТЗ отклонението от поръчката в полза на доверителя не се отразява на действието на договора.
Настоящият състав на ВАС, VІІІ отделение счита за законосъобразен извода на административния съд, според който в оспорения административен акт е допуснато нарушение на чл. 32, пар. 1, б. "а", i) МК, като е определена увеличена МС, включваща комисионна за покупка в нея на внесените стоки. Съгласно текста на чл. 32, пар. 3 МК при определяне на МС не се добавят никакви елементи към действително платената или подлежаща на плащане цена, освен посочените в този член. Обосновани са първоинстанционните мотиви за липсата в случая на фигурата на търговското посредничество от страна на английското дружество, на "Примекс" ЕООД, което е било основание за включване на платената комисионна в МС. "Х. В." ООД е действало като комисионер.
Решението на административния съд е правилно, не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което трябва да бъде оставено в сила.
С оглед на резултата по делото в полза на "Примекс" ЕООД трябва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 156/15.11.2010 год. на Административен съд - гр. Ш., постановено по адм. д. № 234 по описа за 2010 год. на този съд.
ОСЪЖДА
Началника на М. Б. - Шумен да заплати на "Примекс" ЕООД - гр. К., ул. "Ропотамо", № 7, с ЕИК 127033207 сумата в размер на 180 лева, представляваща разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. Ч.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. М./п/ М. Р.
М.Ч.