Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Г. Г. и С. Г. С. - и двамата от С. З., срещу решение № 354 от 11.11.2010 г., постановено по адм. дело № 444 от 2010 г. от Административния съд - С. З.. В жалбата се излагат отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт, както и решаване на спора по същество.
Ответникът - областният управител на област с административен център С. З., не е взел отношение.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е била заповед № РД-09-614 от 17.08.2010 г. на областния управител на област с административен център С. З., с която на осн. чл. 5, ал. 2 вр. чл. 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) е било отказано да бъде уважено искане вх. № 473-р от 15.09.2006 г. на Г. Г. Г. и С. Г. С. за еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че по делото не е било доказано твърдението на жалбоподателите за наличие на политическа репресия спрямо техния наследодател - Г. М. - б. ж. на гр. Х., Германия. Развити са съображения, че въпреки наличието на смъртна присъда по отношение на наследодателя, тя не е била изпълнена, тъй като Г. М. е живял в чужбина след бягството си от България. Посочено е, че липсват доказателства...