Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Л. Г. Членове: ТАНЯ ВАЧ. Г. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора А. А. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 11429/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020, чрез юрисконсулт Иванова, срещу решение №2620/08.08.2025 година на Административен съд гр. В. Т. по адм. д. № 274/2025 година. С последното е отменено негово решение №02-14-536/17.03.2025 година за определяне на община Лясковец на финансови корекции, както следва: 1. финансова корекция в размер на 116 388,34 евро с ДДС, по отношение разработването и внедряването на уеб-базирана система, от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ по Договор № ОП-2017-005 от 25.01.2018 г., сключен между община Лясковец и „Балистик сел“ ЕООД, на стойност 300 300,00 лв. без ДДС (360 360,00 лв. с ДДС); 2. финансова корекция в размер на 5 685,00 евро с ДДС, по отношение два информационни киоска от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ по Договор № ОП/2018/001 от 28.05.2018 г., сключен между община Лясковец и „Иновативни софтуерни системи“ ЕООД на стойност 98 728,00 лв. без ДДС (118 473,60 лв. с ДДС). Релевира касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК – недопустимост и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че с административния акт са определени две финансови корекции, а жалбата на община Лясковец е само срещу първата от тях, поради което и в частта по т.2 от акта АС гр. В. Т. се е произнесъл без да е сезиран с нарочна жалба. Като анализира заключението на изслушаната от първоинстанционния съд експертиза, твърди, че в частта за корекцията по т.1 от акта е категорично установена: - невъзможност за създаване и публикуване на обяви от отговорните лица; - отсъствие на публикувани обяви за свободни работни места; - липса на достъп до една от ключовите функционалности на платформата – разглеждане и кандидатстване по публикувани обяви. Липсата на публикувани обяви не бил изолиран проблем, а следствие от основен технологичен дефект, който ограничил възможността за регистрация и използване на платформата. Била създадена обективна невъзможност за потребителите да се възползват от функционалностите й през целия период от 18.05.2018 година до 18.11.2024 година. Всички изброени в експертизата ограничения в достъпа до платформата означавали, че платформата не отговаряла на основни изисквания от Техническата спецификация. По отношение на кредитираните от съда показания на свидетеля Т. – старши експерт техническо осигуряване в община Лясковец, касаторът възразява същите да са обективни и безпристрастни, предвид правоотношението му с общината. Касаторът сочи, че дори и община Лясковец да е нямала задължение да поддържа определен брой обяви на платформата, последната е трябвало да бъде достъпна от всяка точка на света и точно това не е било гарантирано. Към момента на проверката през м. декември 2024 година качените две обяви, съответно от България и от Румъния, не били достъпни. А липсата на данни в Р. П. за публикувани обяви, пораждала съмнения за цялостната работоспособност на платформата. На самостоятелно основание касаторът посочва, че в акта за определяне на финансова корекция подробно са изписани непостигнатите цели на проекта, което нестигане било последица от липсата на пълна функционалност на платформата, последица от липсата на модул за регистрация. В частта по т.2 от акта за финансова корекция касаторът заявява, че неработоспособността на два от киоските води до съществено отклонение от заложените проектни цели. По съображения подробно изложени в касационната жалба, РНО прави искане за обезсилване на обжалваното съдебно решение в частта за ФК по т.2 от административния акт и отмяна на обжалваното съдебно решение в останалата част. Претендира разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба, община Лясковец, чрез адв. Н., оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че решение №02-14-536/17.03.2025 година на РНО по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020 за определяне на община Лясковец на финансови корекции е оспорено пред АС гр. В. Т. в неговата цялост. Правилен бил изводът на АС гр. В. Т. в насока, че по проекта нямало изискване за брой на обяви за свободни работни места, които следвало да се поддържат. За да е правилен изводът за нарушаване на изискването за дълготрайност за целия период, трябвало доказване на твърдяното неизпълнение за периода от 1177 дни в неговата цялост. В случая не било доказано твърдяното неизпълнение в цялост за целия твърдян период, както и не било доказано неизпълнението на целите по проекта за този период. Претендира разноски за касационна инстанция по представен списък.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Към настоящото производство са присъединени и две частни жалба, съответно от община Лясковец и от РНО по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020 срещу определение №2791/01.09.2025 година на Административен съд гр. В. Т. по адм. д. № 274/2025 година. Общината възразява срещу неприсъждане на пълния размер заплатено адвокатско възнаграждение. А РНО оспорва присъдените на общината разноски като недоказани, евентуално като прекомерни.
Всяка от страните оспорва постъпилата частна жалба на насрещната страна.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната и частните жалби, съставът на ВАС приема, че същите са подадени в срок, от активно процесуално легитимирани страни.
Производството пред АС гр. В. Т. е образувано по жалба на община Лясковец срещу решение №02-14-536/17.03.2025 година на ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020 за определяне на община Лясковец на финансови корекции, както следва: 1. финансова корекция в размер на 116 388,34 евро с ДДС, по отношение разработването и внедряването на уеб-базирана система, от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ по Договор № ОП-2017-005 от 25.01.2018 г., сключен между община Лясковец и „Балистик сел“ ЕООД, на стойност 300 300,00 лв. без ДДС (360 360,00 лв. с ДДС); 2. финансова корекция в размер на 5 685,00 евро с ДДС, по отношение два информационни киоска от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ по Договор № ОП/2018/001 от 28.05.2018 г., сключен между община Лясковец и „Иновативни софтуерни системи“ ЕООД на стойност 98 728,00 лв. без ДДС (118 473,60 лв. с ДДС). За да отмени обжалвания индивидуален административен акт, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон.
При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК съставът на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Неоснователни са възраженията на касатора за недопустимост на съдебното решение в частта, в която съдът е отменил решение №02-14-536/17.03.2025 година на ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020 за определяне на община Лясковец на финансови корекции, в частта по т.2, с която е определена финансова корекция в размер на 5 685,00 евро с ДДС, по отношение два информационни киоска от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ по Договор № ОП/2018/001 от 28.05.2018 г., сключен между община Лясковец и „Иновативни софтуерни системи“ ЕООД на стойност 98 728,00 лв. без ДДС (118 473,60 лв. с ДДС). Решението е обжалвано пред АС гр. В. Т. в неговата цялост. На основание чл. 168, ал.1 АПК във връзка с чл. 146 от същия нормативен акт, административният съд извършва контрол за законосъобразност на акта на всички основания, без да се ограничава да обсъжда само възраженията на жалбоподателя.
Възраженията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения също са неоснователни. По аргумент от чл. 218, ал.2 АПК касационната инстанция не извършва служебно контрол върху първоинстанционното решение за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Релевираните от касатора доводи в тази насока са относими към материалната законосъобразност и обосноваността на съдебното решение.
По възражението на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост:
1. Страните не спорят, че:
О. Л. е водещ бенефициер по проект ROBG-183 „Мрежа за зелени работни места“ - насърчаване на екотуризма и биологичното земеделие, като иновативни механизми за заетост и устойчиво местно развитие в селските райони в трансграничната област Румъния – България“, финансиран в рамките на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Румъния-България“ през периода 25.04.2017 г. - 18.09.2020 година. В изпълнение на част от ангажиментите по посочения проект, общината е сключила Договор № ОП-2017-005 от 25.01.2018 г. с изпълнител „Балистик сел“ ЕООД и с предмет „Разработване и внедряване на web базирана система и обучения за работа с нея по проект „Мрежа за зелени работни места“ - насърчаване на екотуризма и биологичното земеделие, като иновативни механизми за заетост и устойчиво местно развитие в селските райони в трансграничната област Румъния – България“ на стойност 300 300,00 лв. без ДДС (360 360,00 лв. с ДДС) и Договор № ОП/2018/001 от 28.05.2018 г. с изпълнител „Иновативни софтуерни системи“ ЕООД и предмет „Доставка на оборудване по проект, финансиран по програма за трансгранично сътрудничество Интеррег VA Р. Б. 2014 2020 по проект ROBG-183 „Мрежа за зелени работни места“ - насърчаване на екотуризма и биологичното земеделие, като иновативни механизми за заетост и устойчиво местно развитие в селските райони в трансграничната област Румъния – България“ на стойност 98 728,00 лв. без ДДС (118 473,60 лв. с ДДС).
С решение №02-14-536/17.03.2025 година на ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020 за определяне на община Лясковец на финансови корекции, са констатирани две еднородни нарушения по тези договори, представляващи негарантирана устойчивост на проекта, в нарушение на чл. 13, ал. 3 от Договора за субсидия № 50570/ 11.04.2017 г. и на чл. 65, 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година.
Решението е издадено на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), вр. с 5, т. 4 от ДР към същия закон и 70 от ПЗР към ЗИД на ЗУСЕСИФ (обн. ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), 13 от ПР към ПМС № 248/05.07.2024 г. и 1, т. 2 от ДР към Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ.
2.Касационният състав приема за правилни изводите на АС гр. В. Т. в частта досежно компетентността на органа издал индивидуалния административен акт, спазване на формата и процедурата по издаване на акта. В тази част касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение.
3.Спорът пред касационната инстанция е в това: Осъществено ли е по двата процесни договора нарушение на чл. 13, ал. 3 от Договора за субсидия № 50570/ 11.04.2017 г. и на чл. 65, 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година; съответно ако е осъществено, съставлява ли то нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) в относимата му редакция. Евентуално, правилно ли е определена финансова корекция по тези договори?
Касационният състав намира за правилни изводите на АС гр. В. Т. за недоказаност на нарушение на чл. 65, ал. 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 2021/1060 по двата договора за целия период от 1177 дни:
3.1. На първо място, в действителност, при извършените три проверки по първия договор (в частта на акта по т.1) служители на СС установяват, че уеб базираната платформа функционира. Изводите им са за липса на обяви за „зелени работни места“ за съответните общини в България и Румъния, или за нисък брой на такива обяви, но не и за нефункциониране на платформата. Едва по време на четвъртата и последна проверка е констатирано, че уеб платформата не функционира и не е възможна регистрация в сайта, тъй като изписва съобщение за грешка. Правилен е изводът на състава на АС гр. В. Т. че от тези констатации не може да се обоснове доказан извод за нарушение на изискването за устойчивост на операциите за период от 1 177 дни, през което време да е доказано неизпълнението.
Съдът вярно като обосновка е базирал тезата си на анализ на установяванията направени в заключението на изслушаната компютърно-техническа експертиза и на показанията на разпитаните по делото свидетели.
Достъпването/недостъпването на платформата от вътрешната мрежа на община Лясковец не следва да се приравнява на достъпването/недостъпването й от всички точки на света. Невъзможността същата да бъде достъпена при една от проверките през 2024 година не може да се приравнява на липса на функционалност на платформата за целия период от 1177 дни.
Както правилно приема състава на АС гр. В. Т. грешката която се е появила по време на проверката в платформата на община Лясковец на 18.12.2024 г. при опита за регистриране на потребител, е била причинена от невъзможност потребителя, който иска да се регистрира на платформата, да се идентифицира като човешки потребител с цел сигурност. Тази невъзможност за идентифициране, според вещото лице, е породена от некоректната работа на web приложението, наречено ReCAPTCHA или от някаква негова несъвместимост. След премахване употребата на ReCAPTCHA приложението в процесния сайт от страна на системния администратор, проблемът с регистрацията е премахнат. В съдебно заседание на уточняващи въпроси поставени от съда, вещото лице изрично посочва, че проблемът е в липсата на съвместимост на тази функционалност с платформата или с операционната система, която не знае и не е могло да установи в кой точно момент се е получила. Правилно обаче съдът е приел, че същевременно в входа на три от четирите извършени проверки на място (22.03.2022 г., 08.11.2022 г. и 13.12.2023 г.), експертите на СС не са установили сочения проблем.
Неоснователно е възражението на касатора за невъзможност да се кредитират показанията на свидетеля Т. – старши експерт техническо осигуряване в О. Л. поради заинтересованост. Напротив, същите кореспондират със заключението на експерта. Този свидетел заявява, че нито от проверяващите, нито от бенефициера е забелязан подобен проблем преди проверката през месец ноември 2024 година.
Правилно като основателни са възприети от съда възраженията на общината, че както в договора за субсидия, така и в техническата спецификация за процедурата не се съдържа изискване за определен минимален брой свободни работни места, които следва да се поддържат на страницата. В действителност, самата О. Л. като бенефициер по проекта, не се явява работодател на „зелени работни места“, информация за наличието на такива се подава от предприятия и фирми, предлагащи съответните позиции. В случая водещият партньор има задължение да администрира платформата, но няма отношение към броя на обявените чрез нея работни места, нито към тяхното наличие или липса, за да бъдат въпросните обстоятелства квалифицирани като нарушения по проекта в периода на устойчивост.
Правилен е извода на АС и в насока, че нарушението на принципа за дълготрайност на инвестициите изисква доказване на значително засягане на естеството, целите или условията за изпълнение на проекта, което да води до подкопаване на първоначалните цели. В случая правилно е прието от съда, че Проект ROBG-183 „Мрежа за зелени работни места“ включва 10 дейности, вкл. придобиване на активи, предоставяне на професионални обучения, езикови курсове, съвместни трансгранични пазари (т. 1.2 от формуляра за кандидатстване, вр. с 1, ал. 1 от Договор за субсидия № 50570 от 11.04.2017 г., л. 167 и л. 156 от делото), като целта му е да увеличи възможностите за заетост и мобилността на работната сила чрез развитие на специални компетенции и умения в областта на иновативния екотуризъм, биологичното земеделие и производството на храни в избраната трансгранична област. Административният орган в случая в действителност не е доказал от една страна нефункционирането на платформата за целия твърдян период, а от друга страна, липсва обосновка по какъв конкретен начин хипотетичната нефункционалност за определен период от време на уеб базираната платформа се отнася към постигането на цитираната цел на проекта или на специфичните му цели.
Като заключение, касационният състав споделя като правилни изводите на АС гр. В. Т. в насока, че липсата на обективни данни за периода, в който въпросната уеб базирана платформа действително не е функционирала, и по какъв начин нефункционирането й в този обективен период се е отразило на постигането на основните и специфичните цели на проекта, е основание за материална незаконосъобразност на акта в частта по т.1. Предвид това правилен е изводът на АС за недоказаност на основанието за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ – нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по Регламент (ЕС) 2021/1060 в частта на акта по т.1.
3.2. По отношение на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ в частта по т.2 от акта, засягаща двата информационни киоска по договор с № ОП/2018/001 от 28.05.2018 г. с „И. С. С. ЕООД:
В действителност между страните не е спорно, че по време на четвъртата проверка от служители на СС, двете информационни киоск устройства не са функционирали или най-малкото не са функционирали пълноценно. Въз основа на пълен анализ на доказателствата по делото в тази част, първоинстанционният съд е направил верен извод, че процесните информационни киоски не са функционирали като минимум в периода от 18.11.2024 г. до определянето на оспорената финансова корекция. Но това установяване, основано на анализа на доказателствата по делото, отново се разминава с извода на РНО в насока, че въпросните устройства не са функционирали в период от 1 177 дни.
Неправилни са и изводите за бездействие на бенефициера въпреки препоръките, дадени при проверката на 18.11.2024 година. Напротив, съгласно обективираното в Констативен протокол по ф-ра № 215754 от 27.02.2025 г., същите не могат да бъдат ремонтирани поради техническото им остаряване и липсата на пазара на необходимите части за подмяна, при което фирмата осъществяваща поддръжката им е предложила да бъдат бракувани. В действителност, при тези данни няма яснота как обективно биха могли да се изпълнят препоръките на експертите от СС.
Предвид гореизложеното, и в частта по т. 2 от акта, правилни са изводите на АС гр. В. Т. за недоказаност на основанието за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ – нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по Регламент (ЕС) 2021/1060.
Предвид гореизложеното, като валидно, допустимо и правилно, обжалваното решение на АС гр. В. Т. следва да бъде оставено в сила.
По подадените частни жалби:
С определение №2791/01.09.2025 година по адм. д. № 274/2025 година Административен съд гр. В. Т. е изменил Решение № 2629/ 08.08.2025 г. по адм. дело № 274 от 2025 г. по описа на Административен съд – В. Търново в частта за разноските, като е осъдил Министерството на регионалното развитие и благоустройството с административен адрес гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19, да заплати на община Лясковец с ЕИК 000133844, административен адрес гр. Лясковец, пл. „Възраждане“ № 1, разноски по делото в размер на 16 400,19 лв. (шестнадесет хиляди и четиристотин лева и деветнадесет стотинки).
О. Л. претендира заплащане на пълния размер на възнаграждението за адвокат, а РНО претендира недоказване на плащането за адвокат до приключването на устните състезания по делото и от там недължимост на претенцията за разноски за адвокат.
Съставът на ВАС приема частната жалба на РНО за основателна, при следните изводи от правна страна:
В конкретния случай, преди приключване на устните състезания в АС гр. В. Т. жалбоподателят е представил списък с разноските и договор за правна защита и съдействие, като е направил изрично искане за присъждане на разноски. Не са представени обаче към този момент доказателства за извършеното плащане. Едва с молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е представено и доказателство за извършеното плащане на договореното адвокатско възнаграждение по банков път.
Решението на съда да присъди разноските за адвокат при представени доказателства за заплащането им едва с молбата за изменението на решението в частта за разноските противоречи на ТР №6/13 г. ОСГТК, т.1 и 11. В т.1 е посочено, че когато е уговорено плащане на възнаграждението на адвоката по банков път, както е в случая, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, установяващи плащането. В т.11 е прието, че искането за присъждане на разноски може да се прави до приключване на устните състезания, съответно – доказателства за тях да се представят до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Ето защо, меродавен за определяне размера на разноските е списъкът, представен своевременно в последното заседание. Въз основа на по-късно представени доказателства не може да се претендира и присъди по-висок размер на разноските.
Предвид гореизложеното, като неправилно определение №2791/01.09.2025 година по адм. д. № 274/2025 година на Административен съд гр. В. Т. следва да бъде отменено. Разноски за адвокат на първа инстанция не следва да се присъждат на община Лясковец поради недоказване на заплащането към датата на устните състезания в АС гр. В. Т.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, както и на основание чл. 235, ал.1 АПК, съставът на ВАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2620/08.08.2025 година на Административен съд гр. В. Т. по адм. д. № 274/2025 година.
ОТМЕНЯ определение №2791/01.09.2025 година на Административен съд гр. В. Т. по адм. д. № 274/2025 година, вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕ НА община Лясковец за изменение на решение №2620/08.08.2025 година на Административен съд гр. В. Т. по адм. д. № 274/2025 година в частта за разноските.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
секретар:
Членове:
/п/ Т. В. п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА