Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Н.Л, лично и чрез неговия процесуален представител – адв. М.М, срещу Решение № 140 от 05.04.2018 г., постановено по адм. д. № 549 по описа на Административен съд – Враца (АС – Враца) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен искът на Лишев срещу Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) за сумата от 12124, 00 лв., предявен частично от сумата 30000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на ДФЗ, изразяващо се в непредоставяне на графичен материал за местонахождението на ползваните от него земеделски площи съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5 от 27.02.2009 г.) поради наличен компютърен проблем в централния сървър на информационната система, при което той се е оказал в невъзможност да идентифицира и регистрира ползваните от него площи и не е могъл да изпълни поет от него многогодишен ангажимент по мярка 214, направление ВПС-1/2 за кампания 2015 г. относно 46, 78 хектара, отговарящи напълно на изискванията за подпомагане, при което е пропуснал да реализира сигурни ползи в размер на полагащото му се за тях плащане, което по СЕПП е в размер на 7666, 77 лв., а по СПП е в размер на 4458, 00 лв. за 30 ха земеделска земя. Наред с това Лишев е осъден да заплати на ДФЗ 200, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В касационните жалби се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа становище, че съдът не е...