Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).Образувано е по касационната жалба на Министерство на вътрешните работи, подадена чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 3508 от 28.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2397/2018 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която е уважен предявеният от Д.Н иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в размер на 900 лв. Излага доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на закона и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е тълкувал и приложил едностранно материалния закон, като не е обсъдил в цялост приложените и приети по делото доказателства.Това според касатора е довело до допускане на нарушение на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,като необосновано е прието, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди.Не е установена по безпорен начин причинно следсдтвена връзка между твърдените от ответника вреди и отменената заповед № 8121К-1179 от 26.04. 2015 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "порицание ". Иска отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят исковите му претенции в претендирания размер.

Ответникът - Д.Н представляван от адв.. В в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част.Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.По същество е неоснователна. Неоснователни са изложените от касационния жалбоподател твърдения, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, поради противоречие с приложимите материалноправни норми и е необоснован.

Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДВ във вр. с чл. 203, ал. 1 АПК иск от Д.Н, против Министерство на вътрешните работи (МВР) за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, както и законната лихва върху претендираната сума считано от 04.05. 2017г. до окончателното и изплащане. Вредите основава на отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт, заповед №8121К-11179 от 02.04. 2015г. с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание ".С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателен и доказан искът за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума в размер на 900 лева, ведно с лихва върху нея, считано от 04.05.2017г. до окончателното и изплащане.В останалата му част до претендирания размер от 3000 лв. този иск е отхвърлен като неоснователен.Присъдени са и разноски по делото в размер на 10 лева.За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) по отношение на иска за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, като при приложението на чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД) е определил размера на дължимото се обезщетение. Присъдил е и дължимата лихва от датата на отмяната на административния акт от който са настъпили вредите а именно 04.05. 2017 г.

Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.Правилен е извода на съда, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя частична основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди.Първоинстанционния съд е постановил решението си след изясняване на фактическите обстоятелства от значение за правния спор като е обсъдил доводите на страните и е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, сред които и гласни.Няма причина да не се даде вяра на показанията на разпитания св. Маринов, който е бил в близки служебни отношения с ищеца по делото и който установява психологическото и емоцианолно състояние на ищеца след наложеното наказание, поради което и правлино съдът ги е ценил наредс с другите събрани доказателства. От съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива от страните. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка въз основа на която е направил своите правни изводи относно частична основателност на исковата претенция.

Ангажирането на отговорността на административния орган изисква кумулативното наличие на предпоставките – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав на отговорността, такава не може да бъде ангажирана. В конкретния случай преценката на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност обуславя направения от съда извод за наличието на изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по ЗОДОВ, а именно претърпени от ищеца неимуществени вреди – отрицателни преживявания и душевен дискомфорт вследствие незаконосъобразно наложеното му дисциплинарно наказание със заповед № 8121К-1179 от 02.04.2015 г.Съдът, съобразявайки всички установени в хода на съдебното производство фактически обстоятелства – периода от налагането на дисциплинарното наказание на 02.04.2015 г. до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение на 04.05.2017 г., характера и интензитета на породените негативни преживявания, е определил обезщетение законосъобразно и съответно на критерия по чл. 52 от ЗЗД по справедливост в размер на 900 лева, и е отхвърлил иска в останалата му част до 3000 лева.

Противно на твърдяното в касационната жалба съдебната практика, която съдът е и цитирал в мотивите си е постоянна и непротиворечива, че на обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Съобразявайки естеството и характерът на причинените страдания, обективното състояние на ищеца, като произтичащо от неправомерното наложено наказание, периодът в който то е осъществено, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди със сума в размер на 900 лева.Правлино съдът е преценил, че лихвата следва да се присъди от датата на влизане на съдебното решение на ВАС с което е отменено наложеното дисциплинарно наказание, а именно 4.05. 2017 г.

С оглед изхода на делото съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, по договор за правна защита и съдействие от 10.10.2019 г. и списък на разноските.

При постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение № 3508 от 28.05.2018 г., постановено по адм. дело №2397/2018г. по описа на Административен съд-София -град.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи София да заплати на Д. Недялкоав,ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк],[жилищен адрес] направените разноски в касационното производство в размер на 500 (петстотин) лева РЕШЕНИЕТО е окончателно.