Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Мездра, против решение № 462/07.12.2017 г. по адм. д. № 521/2017 г. на Административен съд – Враца. В жалбата излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда относно приложението на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и счита, че Общинският съвет е съобразил законовата разпоредба при приемане на общинската Наредба. Иска решението да бъде отменено и бъде отхвърлена подадената жалба. Претендира заплащането на разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба – „Мездратекс“ ЕООД гр. С., редовно призовано, не се представлява. В писмено становище по делото оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Общинския съвет гр. М. е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Правилно съдът е приел, че подзаконовият нормативния акт на Общински съвет Мездра е постановен от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по чл. 9 ЗМДТ, в изискуемата писмена форма и при спазване на процесуалните правила. Разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ определят поредност при прилагането на допустимите способи за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Тази поредност е задължителна в прилагането на тези способи. В конкретния случай не може да се направи извод поради каква причина общинският съвет е приел таксата да се определя по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, както и в какво се състои невъзможността таксата да се определи по реда на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в...