Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Н.С от [населено място], чрез процесуален представител адв. В.С, срещу решение № 811 от 23.04.2019г., постановено по адм. дело № 394/2019г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед №8121К-10817/26.11.2018г., издадена от министъра на вътрешните работи.

В жалбата са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се твърди, че съдът е игнорирал оплакванията в жалбата, че наказанието е наложено след изтичане на преклузивните срокове, предвидени в ЗМВР.Не са взети предвид доказателствата и твърденията, относно натовареността на касаторката и тази на други служители. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяна на оспореното решение и отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Не претендира разноски.

Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител - гл. юрк. В.Т, в писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на Н.С против заповед № 8121К - 10817/26.11.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 2, чл. 203. ал. 1, т. 8, пр. 2, във вр. с чл. 15, ал. 3 и ал. 5 от ЗМВР, във вр. чл. 52, ал. 1. т, 2 и 3 от НПК, във вр. с чл....