Образувано е по касационна жалба на [Фирма 1] (в несъстоятелност), чрез синдика Р.М, против решение № 7682 от 17 декември 2018 г., постановено по адм. д. № 8962/2018 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговото обезсилване, респ. отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А.Г с искане за прогласяване на нищожност на Удостоверение № 7000-181 от 24 февруари 2009 г. на главния архитект и кмета на Столична община, район "Триадица". С акта, на осн. чл. 181, ал. 2 ЗУТ, е удостоверено, че офис сграда на М.Г+6 ет., с магазин, снек бар и ПГ, намираща се в УПИ ІІ-428, кв. 116А, м. "Манастирски ливади-изток", за която е издадено разрешение за строеж № 738/15.10.2007 г., е изградена в груб строеж по смисъла на § 5, т. 46 ДР ЗУТ. Съдът е отменил удостоверението като незаконосъобразно. Решението е недопустимо.

За да постанови акта си решаващият съд не е отчел и правилно съобразил приложимите законови норми.

Процесното удостоверение представлява позитивен акт и не е налице правен интерес от оспорването му. На оспорване би подлежал отказ да бъде издадено такова.

От съдържанието на жалбата пред първоинстанционния съд става ясно, че се оспорва съдържанието на акта, което не може да бъде сторено по съдебен ред, по аргумент на чл. 81, ал. 2 вр. чл. 128 АПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран да се произнесе за нищожност на Удостоверение № 7000-181 от 24 февруари 2009 г. Решаващият съд се е произнесъл свръх петитум и по искане на лице без правен интерес касателно основанията за незаконосъобразност - чл. 142, ал. 1 АПК и ТР № 1/2012 г. на ОСС на ВАС. Жалбоподателят А.Г не е бил титуляр на правото към момента на издаване на процесния акт, такъв е станал по наследство в по късен момент.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати, на осн. чл. 159, т. 1 АПК.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 7682 от 17 декември 2018 г., постановено по адм. д. № 8962/2018 г. по описа на Административен съд София град и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.