О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1554

гр. София, 27.03.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 3448 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Ц. против решение № 2999/20.05.2024 г., постановено по гр. д.№ 5471/2023 г. от ІV“а“ състав на СГС.

Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е приел, че исковете с правно основание чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС.

Съдът е приел, че ищецът е бил служител на ответника в периода 01.09.2015 г. – 25.11.2019 г., като спорните по делото въпроси са, дали в трудовия договор на ищеца е било предвидено при определени условия той да получава допълнително трудово възнаграждение, бонус и въз основа на това увеличение на заплатата за следващата година, кактои дали са възникнали предпоставките за това и дали са изплатени търсените с иска суми.

Прието е, че за да възникне правото на годишен бонус, в размер на 25 % от брутното годишно възнаграждение, е необходимо да бъде изпълнена планираната печалба преди лихви, данъци и амортизации /EBITDA/, да бъде приет отчет за изпълнението на годишния бизнес план и бюджет. Допълнително условие е служителят да има удовлетворителна оценка съгласно Инструкция за оценка на трудовото представяне.

Посочено е, че по делото са съставени две оценки на ищеца в качеството му на заместник изпълнителен директор. Първата е с дата 07.03.2016 г. и е по повод изтичащия на 10.03.2016 г. шестмесечен изпитателен срок за заеманата длъжност. Оценката е за периода 31.08.2015 г. – 10.03.2016 г. С. И. за оценка на трудовото представяне тази оценка е осреднена и се изготвя оценка на демонстрираните в работата знания и умения, която е половината от крайната оценка на представянето през изпитателния срок – т. 8. Годишната оценка на трудовото представяне се формира от процента на получените положителни крайни оценки – т. 9. За изпитателния срок общата оценка е отлична /62 точки/. Втората представена оценка е за периода 12.01.2016 г. – 16.10.2017 г. Прието е, че първата оценка е съставена от лице, което не е имало право да я дава. Втората оценка е без дата, оспорена е с отговора на исковата молба и не е ясно кога е съставена. В нея не се съдържа и процентно изражение на обективните критерии, посочени в инструкцията. Началният атестационен срок е от 12.01.2016 г. При изготвянето на ССчЕ вещото лице е посочило, че по този повод се е запознало с поименен списък за изплатени бонуси за 2017 г. Предпоставка за тяхното изплащане е включеният в списъка служител да има трудово представяне за предходната година надвишаващо критерии, оценени с над 70 %. Името на ищеца не фигурирало, тъй като неговата оценка била недостатъчна - 67 %. Поради това съдът е посочил, че не може да се приеме, че по делото е доказано наличието на атестация за процесния период.

Прието е, че липсват данни за приемане на бюджета на направлението за 2016 г., което е следващото изискване на инструкцията за възнагражденията. Липсват данни да е изготвен бизнес план и бюджет за 2017 г. Няма данни и да е одобряван такъв. Въпреки наличието на отчети на отделните мениджъри в направлението, те са изпратени на заместник-изпълнителния директор, но няма данни да са одобрени от изпълнителния директор. Представения пред въззивната инстанция с Молба № 85196/2023 г. Отчет за дейността на „ОВЕРГАЗ мрежи“ за периода 01.2016 г. – 12.2016 г. също не е приет, тъй като в т. X. e посочено, че е предложен на Съвета на директорите като проект на решение. По отношение на постъпилите по делото с Писмо с вх. № 9347/26.01.2024 г. от КЕВР документи, съдържащи данни за изпълнение на одобрените от комисията бизнес планове на „О. М. АД за периода 2016 г. – 2017 г., съдът е посочил, че същите не са заверени и няма как да се ценят като доказателства.

Въз основа на горното е прието, че обективно съединените искове с правно основание чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД са неоснователни.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК.

Първия процесуалноправен въпрос, поставен от касатора е, какви са правомощията на съда относно преценката на факти и обстоятелства в случаите, в които е допуснато доказателствено искане на ищеца за събиране на доказателства по реда на чл.192 ГПК и длъжен ли е съдът да укаже на третото лице в каква форма следва да представи намиращите се у него документи, както и следва ли при представянето им в незаверени преписи да укаже на третото лице да ги завери в подходящ срок. В тази връзка се поставя и въпрос, може ли въззивният съд да изключи от доказателствения материал по делото представени по реда на чл.192 ГПК документи едва с решението си, без да е изискал представянето им в заверени копия или оргиналите на документите.

Твърди се противоречие с практиката на ВКС по поставените по-горе правни въпроси.

Твърди се противоречие с решение № 1306/28.09.2009 г., постановено по гр. д.№ 1299/2009 г. на ВКС, ІІІ гр. отд. по тези въпроси.

С това решение, в отговора на правния въпрос обосновал допустимостта на касационното обжалване е прието, че за годността на представени копия от писмени доказателства обаче съдът следи служебно при приемането им и ако в тази насока въззивният съд служебно констатира пропуски на първостепенния съд по обжалваното решение, следва да се приложат процесуалните правила за първа инстанция. Разбирането на въззивния съд във връзка с редовността на приетото от първостепенния съд писмено доказателство, е следвало да намери израз в предприемане на производство по реда на чл. 268 ал.2 вр. чл. 183 от ГПК от същия съд, щом констатацията за нечетливост на приетото копие на документа относно изписаното в решаваща за спора съдържателна част, се прави едва от втората инстанция, без на представилата документа страна да се укаже да задължението по чл.183 от ГПК или тежестта да установи съдържанието му с други доказателствени средства, ако това е наложително.

Въззивният съд е приел с решението си, че постъпилите по делото пред въззивната инстанция с Писмо с вх. № 9347/26.01.2024 г. от КЕВР документи, съдържащи данни за изпълнение на одобрените от комисията бизнес планове на „О. М. АД за периода 2016 г. – 2017 г., не са заверени и няма как да се ценят като доказателства.

Налице е соченото противоречие по поставения процесуално правен въпрос, поради което и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационното обжалване следва да се допусне.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2999/20.05.2024 г., постановено по гр. д.№ 5471/2023 г. от ІV“а“ състав на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.