Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната против решение № 3849 от 18.03.2019 г., постановено по адм. дело № 965/2018 г. на Върховния административен съд – тричленен състав на второ отделение, с което е отменена заповед № 3С–350 от 14.12.2017 г. (във връзка със заповед № ЗС–17 от 15.01.2018 г. за поправка на явна фактическа грешка в оспорената заповед) на министъра на отбраната за изземване на имот държавна собственост, предоставен в управление на министерство на отбраната.

Изложените съображения за необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 171, ал. 4 от АПК и неправилно прилагане на чл. 80а от ЗДС са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата М.С от [населено място] е оспорила касационната жалба по съображения за обоснованост и правилност на обжалваното решение, изложени в писмен отговор и в писмена защита.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното съдебно производство е заповед № 3С – 350 от 14.12.2017 г., издадена от министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от ЗДС е наредено изземване от М.С на недвижим имот, частна държавна собственост (акт № 06770/29.07.2008 г.), включен в жилищния фонд на министерството на отбраната, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] представляващ апартамент [номер] със застроена площ 105.14 кв. м., заедно с прилежащ таван № [номер] и 1, 479% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

С постановеното решение тричленният...