Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба подадена от П.К, чрез адв. П.Ю, против решение № 770 от 05.04.2019 г., постановено по адм. дело № 66/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 140 от 11.12.2018 г. издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. П., в частта с която е установено задължение на ЕТ „Майорка – 90 – П.К“, със седалище и адрес на управление: гр. П., представляващо дължима такса за водовземане от подземни води по разрешително № 31510074 от 12.05.2008 г. на директора на БДИБР, за периода 01.01.2011 г. – 12.05.2013 г., в размер на 3 514, 12 лева главница и 1947, 56 лева лихви за забава. Според касационния жалбоподател решението в тази част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага същите възражения както и пред първоинстанционния съд. Счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е събрал доказателства за изясняване на фактическата обстановка по делото. Отправя искане към съд да отмени първоинстанционното решение в оспорената част и да реши въпроса по съществото на спора, като отмени изцяло оспорения административен акт. Претендира разноски и за девет инстанции.
Ответната страна - директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - гр. П., чрез юрк.. Г, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение, в настоящия тричленен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е започнало...