Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от А.П от [населено място], [община], [област], подадена чрез упълномощения представител адвокат Г.М, срещу решение № 10 от 01.02.2019 г., постановено по адм. дело № 326/2018 г. от Административен съд – Сливен. С него е отхвърлена жалбата на касаторката против уведомително писмо с изх. № 02-200-6500/7760/09.10.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, в частта му за удържаната сума в размер на 2699, 94 лв. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът – изпълнителният директор на ДФЗ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.Р в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното съдебно решение в сила. Отправя и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че решението е постановено в нарушение на приложимите материалноправни норми, поради което предлага същото да бъде отменено, както и да бъде отменен и оспореният административен акт.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна.
Производството пред Сливенския административен съд е било образувано по жалба на А.П срещу уведомително писмо с изх. № 02-200-6500/7760/09.10.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане (Наредба № 2/21.02.2011 г.) в частта му, с която е удържана сумата от 2699, 94 лв..
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата писмена форма, като съдържал необходимите реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазен бил и материалният закон.
За да се обоснове съдът се е позовал на §3 на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. във вр. с чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/2006 г. на Комисията, от анализа на които разпоредби е стигнал до извод, че за действията по събирането на недължимо платените и надплатените суми по схемите за плащане е приложимо българското законодателство. От своя страна чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП предвиждал, че публичните държавни вземания на Разплащателна агенция, които са установени с административен акт, се събират по реда на ДОПК. Нормата на чл. 165 от ДОПК пък категорично разпореждала, че събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган. От това следвало, че при извършване на прихващане актът следвало да е влязъл в сила.
В конкретния случай с АУПДВ № 01-6500/24074 от 13.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ било установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по подадено от жалбоподателката Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 20/060709/42487 в размер на 10932, 01 лв. Този акт бил влязъл в сила на 03.05.2011 г., което означавало, че по отношение на ДФЗ било налице изискуемо и ликвидно вземане. Оторизираната по схема НДКМ1 сума в размер на 2699, 94 лв. била прихваната на 22.12.2011 г., т. е. след влизане в сила на АУПДВ. Изрично в уведомителното писмо било посочено, че след извършеното прихващане останалата част от главницата по АУПДВ в размер на 8232, 07 лв. била възстановена по сметката на ДФЗ с платежно нареждане от 21.05.2012 г. (5000 лв.) и принудително събрани от НАП суми от дата 30.07.2012 г. (3232.07 лв.), като към момента на издаване на оспореното писмо било налице задължение на кандидата към ДФЗ в размер на 1186, 07 лв., представляващо лихва, натрупана върху главницата по АУПДВ до датата на погасяването й.
При тези данни съдът е приел за неоснователен доводът в жалбата, че прихванатото е недължимо, тъй като задължението произтичало от санкция, наложена за кампания 2010 г., а максималният срок, в който можели да се събират санкциите за бъдещ период бил три години, считано от годината за която е наложена санкцията. Извършеното прихващане на оторизираната сума в размер на 2699, 94 лева по схема НДКМ1 било за кампания 2011 – първата от трите години, за които била наложена санкция с АУПДВ № 01-6500/24074 от 13.04.2011 г., влязъл в сила на 03.05.2011 г.
Обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Съдът не е определил правилно спорния въпрос, изместил е спора и е извел незаконосъобразни изводи.
От данните по делото се установява, че касаторката А.П е подала Общо заявление за единно плащане на площ с УИН 20/060709/42487 за кампания 2009 г. По това заявление е била оторизирана сума в размер на 10932, 01 лв. С АУПДВ № 01-6500/24074 от 13.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ във връзка с извършени от МЗХ допълнителни проверки на коректността на данните по отношение на А.П е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по подаденото от нея заявление за кампания 2009 г. в размер на 10932, 01 лв. Този акт е влязъл в сила на 03.05.2011 г.
На 02.05.2011 г. А.П подала Заявление с УРН 315449 за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., в това число и по Схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми, обвързана с производството (НДКМ1). С уведомително писмо с изх. №02-200-6500/7760 от 23.10.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ касаторката е била уведомена за оторизирана субсидия по НДКМ1, в размер на 2699, 94 лева, като в Таблица № 2, неразделна част от акта е посочено, че същата сума е удържана и размерът на реално изплатената субсидия е в размер на 0, 00 лв. По жалба на А.П това уведомително писмо е отменено с решение № 3265/16.05.2014 г. по адм. дело № 2842/2013 г. на Административен съд - София град в частта му за удържаната сума поради издаването му при пълна липса на мотиви. Решението е оставено в сила с решение № 3318 от 25.03.2015 г. по адм. д. № 9164/2014 г. на Върховния административен съд.
На 09.10.2018 г. изпълнителният директор на ДФЗ издал оспореното в настоящото производство уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011г. за кампания 2011, с което е оторизирана субсидия по НДКМ1 в размер на 2699, 94 лева, като в Таблица № 2, неразделна част от акта е отбелязано, че последната не е била изплатена поради прихващането й. Съгласно посоченото под таблицата, приспаднатата от оторизираната субсидия сума е в резултат на наложени санкции от предходни периоди, за които е издаден АУПДВ. Като правно основание за издаване на писмото е посочена разпоредбата на чл. 5б от Регламент/ЕО/ № 885/2006 г. на Комисията, относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР. Като фактическо основание на акта е записано, че цялата оторизирана сума по НДКМ1 в размер на 2 699, 94 лв. е удържана на 22.12.2011 г., като част от дължима от кандидата сума по влязъл в сила АУПДВ с № 01-6500/24074 от 13.04.2011 г. с общ размер на вземането от 10 932, 01 лв. Посочено е, че след извършеното прихващане останалата част от главницата по АУПДВ в размер на 8232, 07 лв. е възстановена по сметката на ДФЗ с платежно нареждане от 21.05.2012 г. (5000 лв.) и принудително събрани от НАП суми от дата 30.07.2012 г. (3232, 07 лв.), като към момента на издаване на оспореното писмо е налице задължение на кандидата към ДФЗ в размер на 1186, 07 лв., представляващо лихва, натрупана върху главницата по АУПДВ до датата на погасяването й.
При тези данни и след като по делото безспорно се установява, че е извършено прихващане на основание влязъл в сила АУПДВ, както и че след него остатъкът от главницата в размер на 8232, 07 лв. е бил погасен, основният спорен въпрос, който остава е дали сумата от 1189, 56 лв., представляваща лихва, се дължи. Именно по този въпрос първоинстанционният съд не се е произнесъл, с което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е довело до непроизнасяне по съществото на спора.
В тази връзка следва да се отбележи, че в АУПДВ, който представлява изпълнителното основание за събиране на сумата, е посочена като задължение само сумата по главницата без да се посочва, че се дължи и лихва върху нея. Съдът не е изследвал въпроса дължи ли се лихва, ако се дължи такава какъв е характерът й, от кой начален момент и за какъв период се дължи, както и как е определен размера й. Затова в тази част решението е постановено при липса на мотиви, поради което следва да бъде отменено и върнато на друг състав на същия съд за ново произнасяне като се съобрази изложеното в мотивите на настоящото решение.
Предвид изхода на спора, искането на касаторката за присъждане на разноски ще се преценява при новото разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10 от 01.02.2019 г., постановено по адм. дело № 326/2018 г. от Административен съд – Сливен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.