Образувано е по касационната жалба на К.К от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение № 7636 от 22.05. 2019 г., постановено по адм. д. № 11043/ 2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е отхвърлил жалбата на Кирилов срещу заповед № 8121К-6040/ 19.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съдебен състав не е обсъдил всички наведени в жалбата твърдения и възражения и не е извършил самостоятелна преценка на събраните доказателства. Според касатора съдът неправилно е приложил закона, тъй като дисциплинарното производство е проведено за такова нарушение, за което служителят е привлечен като обвиняем по образувано наказателно производство, и дисциплинарнонаказващият орган е следвало да изчака приключването му с влязъл в сила правораздавателен акт. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Предмет на оспорване пред първоинстанционния съдебен състав е заповед № 8121К-6040/ 19.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която на касатора К.К - полицейски инспектор VI степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на МВР - Ловеч, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. първо и пр. второ ЗМВР /не са изпълнени разпоредбите на чл. 82, ал. 1, чл. 83, ал. 2 ЗМВР и чл. 59, ал. 1, т. 1 от Инструкция №8 121з-929/ 2.12.2014 г./ във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. второ, алт. втора ЗМВР и чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР.
Първоинстанционният съд е обсъдил отделно и в съвкупност релевантните по делото доказателства и е установил от фактическа страна, че дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121К-5078 от 19.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи по предложение на директора на ОДМВР-Ловеч по постъпили предварителни данни, че на 22.01.2016 г. в София, ж. к. „Студентски град“, по време на нощно дежурство К.К, в качеството му на командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ в VII РУ на СДВР, заедно с И.Г и Б.М е принудил Е.Й и Н.Д да дадат на служителя на МВР Милев 250 лв. - сума, която не му се следва, с отправяне на заплахи за задържане, за което не е било налице основание. Резултатите от извършената проверка на дисциплинарноразследващия орган са изложени в обобщена справка и становище, според което К.К е извършил три дисциплинарни нарушения в продължение на една година, но преклузивният срок за налагане на дисциплинарно наказание за допуснатото системно неизпълнение на служебни задължения е изтекъл.
Със заповед от 14.06.2017 г. дисциплинарнонаказващият орган е разпоредил събирането на нови доказателства. ДРО е изпълнил указанията и отново е формирал становище за изтекъл срок за налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност, за срок от една до три години“ във връзка с установеното системно неизпълнение на служебните задължения от Кирилов. С докладна записка от 13.07.2017г. директорът на Дирекция „Човешки ресурси“, след анализ на доказателствата и във връзка със становището на ДРО е посочил, че с действията си по служба, станали повод за образуваното дисциплинарно производство, инспектор К.К е допуснал неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, като е помогнал на трето лице - служител на МВР да получи парична облага, която не му се следва, като е приел, че с поведението си служителят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина.
След собствена преценка на доказателствата дисциплинарнонаказващият орган е издал оспорената заповед. В нея е приел, че на 22. 01. 2016 г. около полунощ в гр. С., в ж. к. „Студентски град“, като член от състава на наряд по утвърден месечен график за непосредствено изпълнение на патрулно-постова дейност на служителите от 01-ви взвод на група „Охрана на обществения ред“, заедно с служителите И.Г и Б.М, не е изпълнил задължението си по чл. 59, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно постовата дейност да докладва за извършено правонарушение и не е уведомил дежурната част на 07 РУ-СДВР за постъпила от Милев информация за притежание и продажба на наркотични вещества; извършил е обиск на лицето Е.Й и проверка на обитаваното от него и от лицето Н.Д помещение с използване на помощни средства - белезници по отношение на Йовков. В нарушение на чл. 82, ал. 1 и чл. 83, ал. 2 ЗМВР Кирилов не е изготвил протокол за предприетите действия. ДНО е заключил, че с извършените заедно с Галчов и Милев обиск на Йовков, с използване на белезници и проверка на обитаваното от него и Делибалтов помещение, чрез бездействието си да уведоми ОД на О7 РУ-СДВР и да състави нормативно определените протоколи, с отправяне на заплахи към Йовков, заедно с Галчов и Милев, инспектор Кирилов е подпомогнал Б.М да мотивира Йовков да му даде 250 лв. - дар, който не му се следва. Деянието е квалифицирано като тежко нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове; чл. 82, ал. 1, чл. 83, ал. 2 ЗМВР и чл. 59, ал. 1, т. 1 от Инструкция №8121з-929/02.12. 2014 г. и е използвал служебното си положение, с което е подпомогнал Б.М да мотивира Е.Й да даде 250 лв. на служителя от МВР Милев и е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 ЗМВР.
По делото не е спорно, че дисциплинарноотговорното лице е запознато с всички заповеди на ДРО и на ДНО и му е дадена възможност за обяснения.
От правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е формирал извод, че фактическите установявания на органа съответстват на приетата в заповедта правна квалификация, като е съобразил и на разпоредбата на чл. 194, ал. 3 ЗМВР по повод образуваното наказателно производство срещу жалбоподателя. Споделил е правния извод на ДНО, че служителят виновно е нарушил чл. 82, ал. 1 ЗМВР - за всеки случай на извършен обиск или проверка по чл. 81 полицейският орган съставя протокол; чл. 83, ал. 2 ЗМВР - след приключване на проверката по чл. 83, ал. 1 ЗМВР полицейските органи са длъжни да съставят протокол; чл. 59, ал. 1, т. 2 от Инструкция №8121з-929/ 02.12.2014 г. - нарядите своевременно докладват в ОДЦ/ОДЧ за всяко извършено правонарушение. Като не е уведомил по надлежния ред ОДЦ/ОДЧ и не съставил съответните протоколи за извършени обиск и проверка на помещение, служителят Кирилов е използвал служебното си положение за получаване на парична облага от полицай Милев, която не му се следва. По подробно изложени мотиви съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е правилно.
В касационната жалба повторно се навеждат възраженията, поддържани и пред първоинстанционния съдебен състав, на които съдът е дал мотивиран отговор.
Неоснователно е и възражението в жалбата, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издадена е писмена заповед от компетентния ДНО за образуване на дисциплинарното производство, която е съобщена на дисциплинарнопривлеченото лице, с което е изпълнено и изискването на чл. 207, ал. 8, т. 1 ЗМВР. В хода на дисциплинарното производство служителят е уведомяван за удължаването на срока на производството, получавал е покани за даване на обяснения, за връчване на обобщената справка, за връчване на заповедта, с която не е прието становището за прекратяване на дисциплинарното производство и събиране на допълнителни доказателства.
Приетата докладна записка е с ясен възложител и автор - директора на Дирекция "Човешки ресурси" в МВР. Изрично в заповед №8121К-5338/ 14.06. 2017 г. министърът е посочил становищата да му се докладват чрез директора на дирекцията. Като ДНО министърът е проявил активност при събиране на доказателства за пълно и всестранно изясняване на случая. Той не е длъжен във всеки случай да се съобрази със становището на ДРО. ДНО извършва самостоятелна преценка на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства и формира собствени правни изводи при издаване на заповедта.
Както органът, така и съдът са приели, че релевантните факти са доказани в хода на производството пред ДНА. Обясненията на свидетели пред административния орган и в досъдебното производство не са противоречиви, а последователни и подробни. Те се допълват и от приложените писмени доказателства.
Неоснователно е касационното възражение, че не е извършена обективна преценка на установените данни, не е отчетено, че наказателното производство не е приключило с влязъл в сила акт. Издателят на заповедта е обсъдил и не е приел възраженията на Кирилов като недоказани. Пред първоинстанционния съд установените от органа релевантни факти не са оборени. Административният орган е индивидуализирал служебните задължения по предмет и източник, въвеждайки твърдения за тяхното неизпълнение. Жалбоподателят не е навел твърдения, нито е провел доказване на релевантните обстоятелства за изпълнение на служебните си задължения.
Касационният състав споделя първоинстанционния извод за неотносимост на обстоятелството, че наказателното производство не е приключило, тъй като дисциплинарната отговорност се носи независимо дали за деянието е налице основание и за търсене на друг вид отговорност, предвид чл. 194, ал. 3 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 195, ал. 4 ЗМВР, касаеща сроковете за налагане на дисциплинарни наказания, не изключва правилото на чл. 194, ал. 3 ЗМВР. Още повече, че Кирилов е наказан за дисциплинарни нарушения, представляващи неизпълнение на разпорежданията на преките ръководители и неизпълнение на служебните задължения, от които са настъпили тежки последици. Позоваването на влязлото в сила решение по адм. д. № 12576/2016 г. на петчленен състав на ВАС и необсъждането му от тричленния състав не е порок на обжалваното решение, тъй като не е източник на право.
Предвид изложеното, като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съдебен състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК съдът не констатира съществени пороци на съдебния акт, които да водят до неговата отмяна. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не се дължат.
Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7636 от 22.05. 2019 г., постановено по адм. д. № 11043/ 2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Решението е окончателно.