Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на П.Б от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.. П, срещу решение № 354 от 17.12.2018г., постановено по адм. дело № 290/2018г. на Административен съд – гр. К., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 748 от 28.06.2018г. на Кмета на община К., с която на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: „Сглобяем павилион с площ 42 кв. м. и масивна пристройка към него с площ от 66 кв. м. с обща застроена площ 108 кв. м. с идентификатор № 40909.123.222.1 в ПИ идентификатор № 40909.123.222 по кадастралната карта на гр. К.“, намиращ се в УПИ V, кв. 50, по подробния устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) на кв. Веселчане с извършител жалбоподателя.

В касационната жалба жалбоподателят твърдят неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че в оспорената заповед правилно е описан спорния строеж. Твърди, че не е доказано, че се касае за сглобяем павилион от 42 кв. м. и пристройка към него, тъй като ответникът не е представил доказателства за наличието на проект за павилион, а е бил длъжен да ги пази. Твърди, че от СТЕ се установява, че е налице един общ обект от 108 кв. м., т. е. заповедта не съответства на установения на място строеж. Твърди освен това неправилност на извода на съда, че спорния обект не е получил траен градоустройствен статут. Напротив твърди, че същият като обект...