Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на „Вибест“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Е., представлявано от управителя Я.Г, против Решение №177 от 16.07.2018г., постановено по адм. д. №160 по описа за 2019 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 2153-28-8/03.04.2019г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-І-28-00528987/22.02.2019г. на инспектор по осигуряването при ТП на НОИ –Ямбол, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.
Изложените съображения за неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът-директор на ТП на НОИ - Ямбол, при редовно призоваване, не излъчва представител, но в писмен отговор и становище от ст. юрисконсулт А.С, касационната жалба се оспорва изцяло, като се развиват подробни аргументи.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е Решение № 2153-28-8/03.04.2019г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-І-28-00528987/22.02.2019г. на инспектор по осигуряването при ТП на НОИ –Ямбол, с които на дружеството е указано да декларира настъпилата на 31.07.2018г. злополука с лицето И.С по реда, предвиден в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че процесното решение е изготвено в установената от закона писмена форма и при спазване на процесуалните правила, с посочване както на фактическите, така и на правните основания за издаването му. Посочил е, че не може да бъде споделен наведения в жалбата довод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от страна на административния орган поради неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК. Решението е правилно.
От фактическа страна е било установено, че по силата на сключен трудов договор от 06.04.2016г., И.С от [населено място] е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12, 5 и повече тона“ във „Вибест“ ООД, като към датата на настъпилата злополука това дружество се явява работодател и осигурител на лицето. Зачислен му е товарен автомобил, модел „Скания“ с рег. [рег. номер на МПС], собственост на ЕТ “Астро-Я.-Я.Г“- [населено място], който по силата на договор от 30.12.2015г. е отдаден под наем на „Вибест” ООД. На 05.02.2019г. в ТП на НОИ –Ямбол е постъпило писмо от директора на ТП на НОИ –Бургас, с което на адм. орган е предоставен Протокол № 5103-02-1/18.01.2019г. за резултатите от извършеното разследване на смъртна злополука, станала с И.С на 31.07.2018г. при осигурител „Вибест” ООД - гр. Е., ведно с възражения от управителя на дружеството. Назначената със заповед на директора на ТП на НОИ –Бургас комисия е установила и в процесния протокол е записала, че на 01.01.2013г. в гр. Б. е сключен договор между „Рубиган“ ЕООД, като наемател, и И.С, като наемодател, по силата на който наемателят наема, а наемодателят предоставя т. а. „Скания“ с рег.№ с рег. [рег. номер на МПС], като приема да изпълнява превоз на стоки. С рамков договор № 934 от 12.09.2007г., товародателят „К. Б“ ЕООД гр. Б. възлага на превозвача „Рубиган“ ЕООД да извършва срещу възнаграждение превози на дървесина от определено назначение до територията на предприятията на товародателя.“ Комисията е установила, че за времето от 01.07.2018г. до 30.07.2018г. И.С е превозвал дървесина с процесния автомобил до „К. Б“ ЕООД - гр. Б. общо осем пъти, като курсовете на 25.07.2018г., на 26.07.2018г. и на 27.07.2018г. са изпълнявани по поръчка на „Рубиган“ ЕООД по сключения на 01.01.2013г. договор.
На 31.07.2018г. в 15, 31ч., И.С, като шофьор на т. а.„Скания“ с рег. [рег. номер на МПС] с ремарке, рег. [рег. номер на МПС], доставил дървесина от с. Д. могила в „К. Б“ ЕООД гр. Б., като установил автокомпозицията на работната площадка за разтоварване. Той слязъл от товарния автомобил и стоял на безопасно разстояние от същия на около 6 метра. Около 17, 00 часа покрай товарния автомобил преминал челен товарач, управляван от работник на „К. Б“ ЕООД, който прегазил И.С и същият починал на място от получената политравма.
В Протокол № 5103-02-1/18.01.2019г. комисията изрично е записала, че няма подадена декларация за трудова злополука от осигурителя „Вибест” ООД в ТП на НОИ –Ямбол. На 22.02.2019г. инспектор по осигуряването при ТП на НОИ-Ямбол, по повод постъпилия сигнал с вх. № 1029-28-122#2 /05.02.2019г., на осн. чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, е издал Задължителни предписания № ЗД-І-28-00528987 до дружеството, в срок от 5 дни„ да декларира настъпила на 31.07.2018г. злополука с лицето И.С по реда, предвиден в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки”. Предписанията съдържат предупреждение, че при неизпълнение ще бъде съставен АУАН по реда на чл. 350, ал. 1, във вр. с чл. 349 и чл. 349а от КСО, като е посочено и отговорното длъжностно лице за изпълнението– управителя на дружеството.
Обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
Оспорваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК.
Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими възражения и убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на жалбоподателя за нарушение на чл. 35 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесните предписания, респективно срещу решението на горестоящия административен орган.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от КСО/в относимата редакция/, осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа - предприятието ползвател, е длъжен в 3-дневен срок да декларира пред ТП на НОИ всяка трудова злополука, както и да уведоми незабавно ТП на НОИ, Инспекцията по труда и другите компетентни органи за всяка смъртна трудова злополука (чл. 66, т. 2 КСО).
Съдът подчертава, че декларацията за настъпила трудова злополука има само уведомителен характер за органите на НОИ, след което предстои изпълнение на процедурата по разследване, от която трябва да се установят конкретните обстоятелства и причини за възникването на злополуката, вида на настъпилото увреждане и всякакви други данни, които ще дадат основание на ТП на НОИ да се произнесе с нарочен акт, определящ злополуката като „трудова“ или не и който акт подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
Основен момент по делото е обстоятелството, че в отчетната форма за явяването/неявяването на работа за месец юли 2018г. на работниците и служителите във „Вибест“ ООД на лицето И.С е заведена самоотлъчка за 31.07.2018г., а в резултатите от разследването на злополуката в дружеството е отбелязано: нарушение по чл. 187, т. 1 от Кодекса на труда - неправомерно ползване на товарен автомобил с рег. [рег. номер на МПС], По делото не са налице доказателства за образувано дисциплинарно производство по повод на това деяние, но е безспорно установено, че сутринта на 31.07.2018г. И.С се е явил в офиса на дружеството за получаване на заявка, като към тази дата дружеството „Вибест“ ООД се явява негов работодател и осигурител. Към тази дата лицето е престирало труд и изпълнявало служебните си задължения в интерес на предприятието. Както бе посочено по - горе извършваният транспорт на дървен материал, изпълняван по поръчка на „Рубиган“ ЕООД по сключен договор от 01.01.2013г. е за пореден, а не първи път, но трудовите правоотношения с „Вибест“ ООД са факт и всякакво вътрешно разследване, както и такова на специализираните органи, извън процедурата, предвидена в чл. 55 и сл. от КСО, не освобождава осигурителя да декларира настъпилата трудова злополука.
Задължителните предписания са издадени от административен орган по чл. 108, ал. 1, т. 3, в рамките на предоставените му от закона правомощия, а именно С.Д - инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Ямбол, явяваща се контролен орган.
Възражението на касатора за липсата на компетентност на органа, издал решението е голословно, защото по делото се съдържа заповед от управителя на НОИ за оправомощаването на началник отдел „Административен“ в ТП на НОИ - Ямбол да изпълнява функциите, предоставени по чл. 29 от Правилник за организацията и дейността на НОИ на директора на ТП на НОИ - Ямбол, което е достатъчно, за да са изпълнени разпоредбите на КСО. Решението е издадено от лице, което притежава материалната компетентност по чл. 117, ал. 3 от КСО.
Като е достигнал до същите изводи, че оспореното решение и потвърдените с него предписания са законосъобразни, Административен съд-Ямбол е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, следва да бъде уважено искането на административния орган за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 200 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №177 от 16.07.2019г., постановено по адм. д. №160 по описа за 2019 г. на Административен съд-Ямбол.
ОСЪЖДА „Вибест“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. Е., ул.“А. В“ №33А, представлявано от управителя Я.Г, да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - град Ямбол разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 /двеста/лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.