Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 и чл. 327 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по касационна жалба на временно изпълняващата длъжността административен ръководител – градски прокурор на Софийска градска прокуратура, срещу решение № 820 от 13.02.2019 г., постановено по адм. д. № 11985/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменена заповед № 3800 от 2.11.2018 г., издадена от титуляря на длъжността, на основание чл. 327 от ЗСВ.Рирани са оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на чл. 327 от ЗСВ и необоснованост, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – Д.Я, прокурор в Софийска градска прокуратура, лично и чрез адвокат Манолкова, в отговор по чл. 213а, ал. 1 АПК и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от касационното оспорване на неблагоприятен за нея съдебен акт.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд след като съобрази събраните по първоинстанционното дело доказателства, наведените от касатора оплаквания и след служебна проверка на решението при условията на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София-град е заповед № 3800 от 2.11.2018 г., издадена от административен ръководител – градски прокурор на Софийска градска прокуратура, с която на Д.Я, прокурор в Софийска градска прокуратура, е обърнато внимание за допуснатото от него нарушение по организацията на работа по НП № 6607/2018 г. по описа на СГП, на основание чл. 327 от ЗСВ. В цитираната заповед, като фактическо основание за издаването й, е посочено, че на 14.06.2018 г., след участието си в съдебно заседание по НЧД № 2178/2018 г. по описа на СГС, НО, 4 състав в срок до 15.06.2018 г. включително, прокурор Д.Я не е изпълнил задължението си по т. І от заповед № 3792 от 16.11.2017 г. на градския прокурор – не е изготвил справка за произнасянето на съда (уважено, неуважено искане, изменена или не мярка за неотклонение и респ. основанията за изготвяне на протест или неподаването на такъв) и ведно с наблюдателните материали по делото не я докладвал на ресорния заместник-градски прокурор, с което е допуснал нарушение по работата по НП № 6607/2018 г. по описа на СГП, дължащо се на небрежност, което е необходимо да бъде отстранено и поправено по реда на чл. 327 ЗСВ. Констатирано е наличието на деяние – бездействие и неизпълнение на служебно задължение, което e следвало да се изпълни в конкретно посочен срок. Това деяние е противоправно, тъй като е налице обективно несъответствие между правно дължимото (съответно по чл. 140, ал. 2 ЗСВ във връзка с т. І от заповед № 3792 от 16.11.2017 г. на градския прокурор) и фактически осъщественото поведение (бездействие и неизпълнение на служебно задължение, което е следвало да се изпълни в конкретно посочен срок), като от субективна страна е налице вина на дееца под формата на небрежност.

Следователно в заповедта не се твърди, че в работата на прокурора е налице друг случай на непредставяне на справка от категорията на процесната и липса на доклад до ресорния заместник-градски прокурор. Подобни факти не се установяват и от доказателствата по делото, независимо, че със заповед № 2308 от 13.07.2018 г. на административния ръководител – градски прокурор на Софийска градска прокуратура е било разпоредено да се извърши проверка на прокурор Янчев относно изпълнение на задълженията му по т. І от заповед № 3792 от 16.11.2017 г. за участието в съдебни заседания по реда на чл. 64 и чл. 65 НПК в досъдебната и съдебната фаза за периода 16.11.2017 г. – 16.07.2018 г. Видно от доклад адм. № 536 от 1.10.2018 г., проверяващият екип не е констатирал друг случай/случаи аналогичен/аналогични на процесния, независимо от продължителния период, който проверката е обхванала.

От административната преписка, лист 14 от делото, се установява, че в периода 16.11.2017 г. – 16.07.2018 г. срещу прокурор Янчев не са образувани дисциплинарни производства и няма налагани дисциплинарни наказания. В процесната заповед липсват твърдения, че спрямо магистрата преди това са прилагани други административнодисциплинарни мерки във връзка с образуването и движението на делата или по организацията на работата.

В обясненията си от 9.10.2018 г. до административния ръководител, прокурор Янчев е изложил съображения относно тезата му за законосъобразно изменение на мярката за неотклонение, която теза отразява вътрешното му убеждение. Нито в доклад адм. № 536 от 1.10.2018 г. на проверяващия екип, нито в заповедта се сочи, че е в случая са били налице основания за изготвяне на протест, както и че вследствие на неподаването му Прокуратурата на Р. Б не е изпълнила вменените й от закона задължения. Предвид тук посоченото не може да бъде направен извод, че и при изготвяне на справка и докладване на ресорния заместник-градски прокурор при условията на т. І от заповед № 3792 от 16.11.2017 г., резултатът за правосъдието би бил различен.

На основание чл. 327 от ЗСВ административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

Цитираната разпоредба систематически се намира в глава шестнадесета на ЗСВ, раздел първи с наименование „Дисциплинарна отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет”. По своето естество "обръщането на внимание" е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. Макар и да не е дисциплинарно наказание, обръщането на внимание в хипотезата на чл. 327 от ЗСВ е особена административнодисциплинарна мярка с неблагоприятни правни последици за кариерното развитие на магистрата. Поради това тя следва да се прилага за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, насочват към извод за отклонение на магистрата от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му функции. Когато мярката се налага само за едно нарушение, както е в настоящия случай, е необходимо да се установи, че неговата тежест сочи за съществени пропуски и недостатъци, дължащи се на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа, небрежност или други субективни причини, които е необходимо да бъдат отстранени и поправени по реда на чл. 327 от ЗСВ. В заповедта не е преценена тежестта на нарушението, не са изложени съображения за негативен ефект върху организацията на дейността на съответната прокуратура, че няма забавяне на движението на делото. Извън процесния случай не е констатирано нарушение по организацията на работата на магистрата. Не е съобразено, че се касае до еднократен пропуск по съблюдаване на вътрешнослужебна норма с организационно-методично съдържание, както и че нарушението е с ниска степен на укоримост на бездействието. При издаването й е използван формален подход с обосноваване на виновно извършено дисциплинарно нарушение без съобразяване с ниската степен на укоримост на бездействието.

Както вече се посочи, дисциплинарната мярка по чл. 327 от ЗСВ се прилага, когато това е наложително, за да се отстранят недостатъци в работата на магистрата. За целта следва да е установено недостатъчно добро изпълнение на служебните задължения, което обосновава необходимост от упражняване на контрол от административния ръководител, за да се постигне оптимална и ефективна организация на работата на магистрата. От съществено значение са обстоятелствата липсата на констатации за други допуснати слабости и пропуски. При това фактическо положение приложената мярка "обръщане на внимание" се преценява като несъразмерна спрямо тежестта на допуснатото нарушение и на професионалното поведение на прокурора при изпълнение на служебните му функции. Следователно оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 327 ЗСВ и при несъответствие с целта на закона. В същия смисъл са решение № 7294 от 12.06.2017 г. по адм. д. № 3200/2017 г.; решение № 9964 от 28.06.2019 г. по адм. д. № 2468/2019 г.; решение № 14985 от 13.11.2013 г. по адм. д. № 9971/2013 г.; решение № 5144 от 28.04.2016 г. по адм. д. № 14069/2015 г., всички на VІ отделение на ВАС.

Достигайки до аналогични правни изводи, съдът е постановил правилно решение.

Предвид съдържанието на заповедта, в която са посочени и данните по административната преписка, която е представена в цялост, не е било необходимо съдът да дава допълнителни указания на ответника относно доказателствата, поради което не се констатират твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. В конкретния случай грешки от посоченото естество не са били допуснати.

Оспореният съдебен акт е валиден и допустим. Същият не страда от твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставен в сила.

Страните не са направили искания за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 820 от 13.02.2019 г., постановено по адм. д. № 11985/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, Трето отделение, ІІ състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.