Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК "Алваново", с. А., община-Търговище, представлявано от председателя й, чрез пълномощника му - адв.. Б, против решение № 92 от 11.10.2018г. по адм. дело №11/2018г. на Административен съд – Търговище, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на кооперацията срещу Заповед № 3-01-1107/29.12.2017 г. на Кмета на О. Т, в частта, с която е определена пространствена изолация за производството на хибридни слънчогледови семена през стопанската 2017-2018г. в землището на с. А., община -Търговище.
Поддържа се искане за отмяна на решението, в обжалваната му част като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът: кмета на община-Търговище, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът: "Б. А" ЕООД, гр. Т., редовно призован, не се представлява. От същия, чрез управителят му - Б.М, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
За да отхвърли жалбата на Земеделска кооперация "Алваново", е прието от съда, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, издаден от компетентния по чл. 29, ал. 4 от ЗППМ (ЗАКОН ЗА ПОСЕВНИЯ И ПОСАДЪЧНИЯ МАТЕРИАЛ) /ЗППМ/ орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Според съдът, кмета на община-Търговище действа при условията на обвързана компетентност, като при наличиие на предпоставките по чл. 29, ал. 3, т. 1 и 2 ЗППМ дължи издаването на процесната заповед, с която определя площите обхванати от пространствената изолация. Отхвърлени са оплакванията на оспорващата кооперация, за необходимостта от наличието на договор с притежателя на сертификат, когато сортът е защитен, по чл. 28, ал. 1 ЗППМ, с доводи, че такъв договор се изисква след изменението на чл. 29, ал. 3, т. 1 ЗППМ /изм.ДВ бр. 17/2018г. в сила от 23.02.2018г./,а оспорената заповед е издадена преди това, като не поставя такова изискване. Отхвърлени са и другите оплаквания за незаконосъобразност свързани с липсата на доказателства, за невъзможността производителя сам да си осигури пространствена изолация от стопанисваните от него земеделски земи и с непосочване размера на площите за посев, по съображения, че за последното е достатъчното посочване на масива, а за първото, че са налице гласни доказателства - показанията на св.Николов, от които се установява тази невъзможност.
Решението, в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон.
В нарушение на чл. 28, ал. 1 ЗППМ, в действащата към датата на издаване на оспорената заповед редакция / ред.ДВ бр. 58/2017г., в сила от 18.07.2017г./, са правните изводи на съда, че производството, заготовката и търговията на посевен и посадъчен материал може да се извършва от заявителя - ответника "Б. А" ЕООД, гр. Т., без наличието на сключен договор с притежателя на сертификат, когато сортът е защитен /какъвто е настоящия случай/, а само въз основа на получено от изпълнителния директор на ИАСАС разрешение и скица каквито са представени. Не е отчетено, че на основание цитираната разпоредба, която е била действащо право към датата на издаване на заповедта, такъв договор се изисква, с какъвто ответното дружество не разполага. По делото не е било спорно, че слънчогледовият хибрид, който заявителят ще произвежда, представлява защитен сорт. Това обстоятелство обуславя необходимостта от сключен договор между заявителят с притежател на сертификат. Липсата му е била пречка за издаване на заповедта, като несъобразяването с това изискване на закона прави обжалваната заповед материално незаконосъобразна само на това основание. В тази връзка не се споделят изводите на съда, че заявителят е в договорни отношения с "П. С. Б" ЕООД, видно от заверен превод на писмо от тази фирма, защото липсва сключен договор, предхождащ заявлението и датата на заповедта. Кметът на община Т. е бил длъжен да провери наличието на всички условия, разписани в закона, на които следва да отговоря заявителя, като при липса на някое от тези условия, дори и при редовност на подаденото от него заявление, дължи постановяване на отказ за определяне на площи, обхванати от пространствена изолация за производство на семена, а не определянето им, както е станало в случая.
В нарушение на чл. 29, ал. 1 ЗППМ е и приетото от съда, че заявителят е доказал изискването, което тази разпоредба поставя, а именно, че не разполага с условия да осигури необходимата пространствена изолация, обезпечени от самия него, както и че не е необходимо да уточнява размера на площите, в които ще се извършва семепроизводството, а само масивите за това. Позоваването в тази връзка на свидетелските показания на св.Николов, е необосновано, тъй като същият е ангажиран от ответното дружество за тази дейност и не е безпристрастен. Несправянето с доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства от страна на "Б. А" ЕООД, означава, че условията, които поставя цитираната разпоредба не са били изпълнени, което е пречка за издаване на заповедта.
Предвид изложеното и при липсата на предпоставките по чл. 28, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 от ЗППМ, заповедта на кмета на община Т., в частта й с която е определена пространствена изолация за производство на хибридни слънчогледови семена през стопанската 2017/18г. в землището на с. А., община-Търговище по отношение на заявителя-"Б. А" ЕООД, се явява незаконосъобразна и е следвало да бъде отменена. Като не я е отменил, а е отхвърлил жалбата на касатора, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на ЗК "Алваново" бъде уважена, а заповедта на кмета на община-Търговище, в посочената част се отмени, като незаконосъобразна.
При този резултат и съобразно направеното искане на касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции, както следва: за първата инстанция - 1 400 лева общо, и за настоящата касационна инстанция - 1370 лева общо, съгласно представен списък на разноските и разписка за заплащането на адвокатския хонорар.От ответника - кмета на община Т. липсва възражение за прекомерност.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 92 от 11.10.2018г. постановено по адм. дело №11/2018г. на Административен съд – Търговище, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена жалбата на ЗК"Алваново", с. А., община - Търговище, представлявана от председателя на УС - М.Й, срещу Заповед № 3-01-1107/29.12.2017 г. на Кмета на О. Т, в частта, с която е определена пространствена изолация за производството на хибридни слънчогледови семена през стопанската 2017-2018г. в землището на с. А., община -Търговище и в частта, с която ЗК"Алваново" е осъдена да заплати разноски на община-Търговище и на "Б. А" ЕООД, гр. Т., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед № 3-01-1107/29.12.2017 г. на Кмета на О. Т, В ЧАСТТА й, с която е определена пространствена изолация за производството на хибридни слънчогледови семена през стопанската 2017-2018г. в землището на с. А., община -Търговище, по заявление от 04.12.2017г. на "Б. А" ЕООД, гр. Т..
ОСЪЖДА община Т., да заплати на ЗК"Алваново", с. А., община-Търговище, с ЕИК 835010388, представлявана от председателя на УС - М.Й, общо разноски по делото за двете съдебни инстанции, в размер на 2 770 / две хиляди седемстотин и седемдесет/ лева. Решението е окончателно.