София, 08, 07, 2010 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЕМИЛ МАРКОВ

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева

ч. т. дело №492/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на А. А. К. против решение №21/20.01.2010г. по т. д. №998/2009г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е обезсилено решение № 1803/05.06.2009г по гр. д. 2183/08г. на ВРС и е прекратено производството по делото. При тези фактически данни, неправилно въззивният съд е мотивирал реда, по който следва да бъде упражнен инстанционния контрол по отношение на обжалваният съдебен акт, който не обосновава възможност за атакуването му по чл. 274, ал. 2 ГПК, както неправилно окръжния съдия го е квалифицирал с определение № 2823/29.04.2010г. Макар и да не се е произнесъл по съществото на спора, акта, който е постановил Варненски окръжен съд, след проведено открито заседание, е решение - напълно съобразено с т. 7 на ТРОСГК №2/2004г., което изрично определя начина, по който въззивният съд следва да се произнесе при констатирана за първи път от него, но неотстранена нередовност на исковата молба. След като този акт е решение, то и неговото обжалване се определя по правилата за обжалване на решенията, а не на определенията. Следователно, подадената жалба следва да се разглежда по реда на чл. 280 и сл. ГПК, тъй като въпреки че е озаглавена - частна, тя има характер на касационна. Поради това, редовността й предполага друг вид администриране, различно от осъщественото.

Проверката за редовността на постъпилата касационна жалба е възложена на въззивния съд – арг. чл. 285 ГПК, на който...