№ 623

Гр.София, 15, 07, 2010 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова

Тотка Калчева

при секретаря. .................. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч. т.д.№ 419 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на “Т”Е., гр. С. срещу определение № 16455/20.12.2009г., постановено по ч. гр. д. № 5001/09г. от Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане от 17.02.2009г. по гр. д. № 44976/2008г. на Софийския районен съд за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, както и че е налице противоречива практика на съдилищата при определяне на размера на дължимите държавни такси по заявленията за издаване на заповед за изпълнение.

Ответникът А. П. Ч., гр. С. не взема становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е сезиран с два отделни кумулативни иска – за заплащане на главницата и на обезщетение за забава, поради което размерът на държавната такса се определя по всяко от вземанията поотделно като 2 % от интереса, но не по-малко от 25 лв. за всяко едно. Внесената държавна такса покривала сумата върху общия интерес от двете...