ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101

София, 24.01.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева

ч. т. дело № 31/ 2011 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение №210 от 21.І.2009 г. по ч. гр. д. № 673/ 2008 г. на СГС, адм. отд., с което е потвърдено Разпореждане от 24.ІV.2008 г. по гр. д. № 11 371/ 2008 г. на СРС, 52 с., с което е отхвърлено заявлението на [фирма] - [населено място] за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 и сл. ГПК срещу Е. Б. Ц. - от [населено място] за сумата 499.71 лв. - стойност на потребена електрическа енергия за периода 15.V.2007 г. - 11.Х.2007 г., със законната лихва от 15.ІV.2008 г., за сумата 33.83 лв. - лихва за периода 1.VІІІ.2007 г. - 12.ІІІ.2008 г. и за разноски по делото. Жалбоподателят излага, че неправилно съдът е приел, че вземането, посочено в заявлението, не е индивидуализирано, а нито в някоя правна норма, нито в образеца - заявление за издаване на заповедта, се съдържа изискване за посочване на конкретния недвижим имот, за който е подадена електроенергия на абоната. Жалбоподателят поддържа, че е посочил вземането по основание - договор, сключен при ОУ с абоната, вида на доставената електрическа енергия, размера на сумата и тъй като вземането се основава на информация за непогасени задължения по издадени фактури за абоната, които задължения се водят под уникален ИТН на абоната, това е достатъчен индивидуализиращ белег на претендираното вземане....