О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 709

София, 15.11.2010 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия,

в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

К. Е.

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 332/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на финансите, срещу решение № 285 от 02.02.2010 г. по гр. д. № 1044/2009г. на Пловдивски апелативен съд. С това решение е оставено в сила постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 1502 от 23.09.2009 г. по гр. д. № 1050/2008 г. в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу Т. А. А. от гр. Пловдив иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата от 12 094.32 лв. до 19 977.03 лв., представляваща законна лихва върху сумата 31 391.55 лв. – обезщетение за вреди, причинени от извършено престъпление против данъчната система.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Изразено е несъгласие с извода на съда за частично погасяване на вземането за лихва за периода, предхождащ три години преди завеждане на исковата молба. Според касатора, в случая неправилно е приложена разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД, предвиждаща 3-годишна погасителна давност за вземането за лихви, като не е отчетен публичноправният характер на процесните вземания – както на главницата, така и на лихвите върху нея, обосноваващ приложимостта на специалната разпоредба на чл. 171, ал. 1 ДОПК, съгласно която погасителната давност е 5 години.

Именно с материалноправните въпроси – дали вземането за законна лихва върху невнесен ДДС е публично държавно вземане по смисъла на чл. 162 ДОПК или има характер...